ТИВАНСКИ ЦИКЪЛ
ЕДИП. НЕГОВОТО ДЕТСТВО, МЛАДОСТ И ЗАВРЪЩАНЕ В ТИВА
Изложено според трагедията на Софокъл „Едип цар“.
Царят на Тива, Кадмовият син Полидор, и жена му Нуктида имали син на име Лабдак, който именно наследил властта над Тива. Син и наследник на Лабдак бил Лай (Лайос). Веднъж Лай посетил царя Пелопс и дълго му гостувал в Пиза. Лай се отплатил с черна неблагодарност на Пелопс за неговото гостоприемство. Той отвлякъл младия син на Пелопс, Хризип, и го откарал със себе си в Тива. Разгневеният и опечален баща проклел Лай; прокълнал го боговете да накажат похитителя на сина му, като той, Лай, бъде убит от родния си син. Така Хризиповият баща проклел Лай и това бащино проклятие трябвало да се изпълни.
След като се завърнал в седмовратата Тива. Лай се оженил за дъщерята на Менойкей, Йокаста. Лай дълго живял спокойно в Тива и само едно нещо го тревожело: нямал деца. Най-после Лай решил да замине за Делфи и там да се допита до бог Аполон коя е причината за тая бездетност. Страшен отговор дала на Лай Аполоновата жрица Пития. Тя изрекла:
— Сине Лабдаков, боговете ще изпълнят твоето желание — ще имаш син, но знай: ти ще загинеш от ръката на своя син. Ще се изпълни проклятието на Пелопс!
Лай се ужасил. Дълго мислил той как да избегне повелите на неумолимата съдба; в края на краищата решил да убие сина си, щом той се роди.
Наистина скоро на Лай се родил син. Жестокият баща свързал с ремъци краката на новородения свой син, като пробил ходилата му с остро желязо, повикал един роб и му заповядал да хвърли младенеца в гората по склоновете на Китерон, за да го разкъсат там зверове. Но робът не изпълнил заповедта на Лай. Дожаляло му за детето и предал тайно момченцето на един роб на коринтския цар Полиб. Този роб тъкмо по това време пасял стадото на своя господар по склоновете на Китерон. Робът занесъл момченцето при цар Полиб, а тоя, понеже бил бездетен, решил да го отгледа като свой наследник. Цар Полиб дал на момченцето името Едип поради стеклите му от раните крака.
Така и израсъл Едип при Полиб и жена му Меропа, които го наричали свой син, и сам Едип ги смята за свои родители. Но веднъж, когато Едип бил вече порасъл и възмъжал, при един гуляй, някой от приятелите му, след като пийнал, го нарекъл храненик — нещо, което поразило Едип. В душата му се промъкнали съмнения. Той отишъл при Полиб и Меропа и дълго ги убеждавал да му открият тайната на негово раждане. Но нито Полиб, нито Меропа му казали нещо. Тогава Едип решил да отиде в Делфи и там да научи тайната около раждането си.
Като обикновен пътник Едип се отправил за Делфи. Пристигнал той там и се допитал до оракула. Лъчезарният Аполон му отговорил чрез устата на прорицателката Пития:
— Едипе, твоята съдба е ужасна! Ти ще убиеш баща си, ще се ожениш за собствената си майка и от този брак ще се родят деца, проклети от боговете и ненавиждани от всички хора.
Ужас обзел Едип. Какво да направи, за да избегне злата си съдба; как да отбегне отцеубийството и брака с майка си? Та оракулът не назовал по име родителите му. Ами ако Полиб и Меропа са неговите родители? Нима той ще стане убиец на Полиб и мъж на Меропа? Едип решил да не се завръща вече в Коринт, да си остане вечен скитник без род, без племе, без родина.
Но нима е възможно да се избягнат повелите на съдбата? Едип не знаел, че колкото повече се стараела избегне своята орис, толкова по-сигурно ще тръгне по пътя, който му е предопределила съдбата.
Като бездомен скиталец Едип заминал от Делфи. Той не знаел къде да отиде и тръгнал по първия попаднал му път. Този път водел за Тива. По тоя път в подножието на Парнас, където се събирали три пътя, в една тясна клисура Едип срещнал колесница, с която пътувал беловлас старец с величествен вид; глашатай управлявал колесницата, а подир нея следвали слугите. Глашатаят грубо креснал на Едип, заповядал му да се отбие от пътя и замахнал с камшика по него. Разядосаният Едип ударил глашатая и искал вече да отмине колесницата, когато ненадейно старецът замахнал с жезъла си и ударил Един по главата.
Едип се разярил и в гнева си ударил стареца със своята тояга така силно, че той паднал мъртъв възнак на земята. Едип се нахвърлил върху придружителите и ги избил всичките; само един роб успял незабелязано да се укрие. Така се изпълнила повелята на съдбата: Едип убил, без да знае това, баща си Лай. Защото този старец бил Лай; той пътувал за Делфи, за да се допита до Аполон какво трябва да направи, за да спаси Тива от кръвожадния Сфинкс.