— Татко! — извиква Антигона. — Виждам, че идва насам дъщеря ти Исмена. сега ще чуеш гласа й.
Щом стигнала до Едип, Исмена слязла от колесницата и се хвърлила в прегръдките на баща си.
— Татко, злочести татко! — възкликнала Исмена. — Най-сетне пак мога да прегърна тебе и Антигона.
Едип се радва на идването на Исмена; сега са при него дъщерите му: вярната му спътница и помощница Антигона и Исмена, която никога не е забравяла баща си и постоянно му е изпращала вести от Тива.
А Исмена търсела Едип, за да му предаде най-печални новини: Едиповите синове отначало управлявали заедно в Тива; но по-младият син Етеокъл заграбил сам властта и изгонил от Тива по-големия си брат Полинейк. Тогава Полинейк отишъл в Аргос и там успял да си издействува помощ. Сега той настъпва с войска срещу Тива, за да си възвърне властта или пък да падне в боя. Исмена разправя също, че оракулът в Делфи предсказал, че ще победи оня, на чиято страна застане Едип. Исмена е убедена, че скоро тук ще пристигне Креонт, който управлява заедно с Етеокъл, за да отведе Едип със сила. Но Едип не иска да бъде на страната нито на единия, нито на другия си син; той се възмущава от синовете си, задето са поставили стремежа си към власт по-горе от дълга на деца към баща. Той не иска да помага на синовете си, които нито дума не са промълвили против изгонването му от Тива. Не, те не ще получат с помощта на баща си властта над Тива. Едип ще остане тук; той ще бъде закрилник на Атина!
Гражданите на Колона съветват Едип да принесе умилостивителни жертви на Евменидите, щом е решил да остане завинаги в Атина. Едип моли някой друг да принесе тия жертви, тъй като сам той, грохнал и сляп, не е в състояние да направи това. Исмена изказва готовност да принесе жертвите и влиза в горичката на Евменидите.
Едва Исмена навлязла в горичката, когато пристига със свитата си Тезей. Той любезно поздравява Едип и му обещава защита. Тезей знае колко тежка е участта на чужденеца, колко много несгоди среща той. Тезей лично е изпитал всичката тежест на живота в чужбина и затова не може да откаже защита на нещастния скиталец Едип.
Едип благодари на Тезей и му обещава от своя страна закрила. Той казва, че като умре, гробът му ще бъде винаги сигурна закрила за атиняните.
Но не било съдено на Едип да намери веднага спокойствие. Когато Тезей си отишъл, от Тива пристига с малък отряд Креонт. Той иска да отведе Едип, за да осигури за себе си и за Етеокъл победа над Полинейк и неговите съюзници. Креонт се опитва да склони Едип да замине с него; убеждава го да отиде в Тива, като му обещал, че там той ще си живее спокойно всред своите близки, заобиколен от техните грижи. Но решението на Едип е непоколебимо. Пък той и не вярва на Креонт. Едип знае кое кара Креонт да го увещава да се върне в Тива. Не, Едип няма да отиде с тях; няма да даде победата в ръцете на онези, които са го обрекли на толкова беди.
Виждайки, че Едип упорствува, Креонт го заплашва, че насила ще го накара да отиде с него в Тива. Едип не се бои от насилието — нали той е под покровителството на Тезей и на всички атиняни. Но Креонт злорадо съобщава на слепия, безпомощен старец, че едната от дъщерите му, Исмена, вече е пленена; Креонт заплашва, че ще плени и единствената опора на Едип — себепожертвувателната му дъщеря Антигона. Креонт тозчас привежда в изпълнение заплахата си: той заповядва да хванат Антигона. Напразно тя вика на помощ атиняните, напразно протяга ръце към баща си — нея я отвеждат. Сега Едип е безпомощен; отнели са му очите, които гледали вместо него; той призовава като свидетелки Евменидите, проклина Креонт и му пожелава да изпита също такава съдба, каквато е изпитал самият той; пожелава му и той да загуби децата си. А Креонт, прибягнал веднъж до насилие, решава и по-нататък да действува чрез насилие. Той грабва Едип и иска да го отвлече. За Едип се застъпват жителите на Колона, но те са малко и не е по силите им да се борят с отряда на Креонт. Колонците високо зоват за помощ. При вика им се притичва Тезей със своята свита.
Тезей е възмутен от насилието на Креонт. Как е посмял той да плени Едип и дъщерите му тук, край горичката на Евменидите; нима той мисли, че в Атина няма достатъчно хора, нима той смята Тезей за нищо, щом дръзва насила да отвежда онези, които се намират под закрилата на Атина? Нима в Тива са го научили да действува така противозаконно? Не! Тезей знае, че в Тива беззаконието не се търпи. Креонт сам позори своя град и своята родина; макар че по години е вече старец, той постъпва като неразумен младеж. Тезей иска незабавно да бъдат върнати Едиповите дъщери. Креонт се мъчи да оправдае пред Тезей постъпката си с това, че бил убеден, както той се изразил, че Атина няма да даде убежище на човек, който е убил баща си и се е оженил за родната си майка. Обаче Тезей твърдо стои на своето решение. Той настоява Креонт да върне на Едип дъщерите му и заявява, че няма да си отиде дотогава, докато дъщерите на Едип не бъдат отново при него. Креонт се подчинил на искането на Тезей и скоро старецът Едип вече прегръщал дъщерите си и благодарял на великодушния цар на Атина, като призовавал благословението на боговете върху него.