А Тезей казва на Едип:
— Изслушай ме, Едипе! Тук, при олтара на Посейдон, където аз принасях жертва, преди да пристигне Креонт, седи един млад човек, който иска да говори с тебе.
— Но кой е този младеж? — запитва Едип.
— Не зная. Дошъл е от Аргос. Помисли нямаш ли в Аргос някой твой близък — отвръща Тезей. Като чул това, Едип извикал:
— О! Не настоявай, Тезее, да говоря с този младеж! От думите ти разбрах, че той е омразният ми сия Полинейк. Неговите думи ще ми причинят само страдания.
— Но той е дошъл да те моли за нещо — казва Тезей. — Ти не можеш да му откажеш да го изслушаш, иначе ще разгневиш боговете.
Като чула, че Полинейк е тук, Антигона също замолва Едип да го изслуша, макар и да се е провинил той тежко пред баща си. Едип се съгласява да изслуша сина си и Тезей отива да го доведе.
Идва Полинейк. На очите му — сълзи. Той плаче, като вижда баща си сляп, облечен като просяк, с побеляла коса, развявана от вятъра, със следи от постоянен глад и лишения върху лицето. Едва сега разбрал Полинейк колко жестоко е постъпил с родния си баща. Протягайки ръце към баща си, той казва:
— Татко, кажи ми само една дума, не се отвръщай от мене! Не ме оставяй без отговор! Сестри, убедете поне вие баща ни да не ме отпраща, без да ми е казал поне една дума.
Антигона моли брата си да каже на баща им защо е дошъл; тя е убедена, че Едип няма да остави сина си без отговор.
Полинейк разправя как е бил изгонен от по-малкия си брат от Тива, как е отишъл в Аргос, оженил се там за дъщерята на Адраст и успял да получи подкрепа, за да отнеме от брат си властта, която по право се пада нему като по-стар.
— О, татко! — така продължава Полинейк. — Всички ние, които потегляме срещу Тива, те заклеваме в твоя живот и в децата ти да тръгнеш с нас; молим те, забрави своя гняв и ни помогни да отмъстим на Етеокъл, който ме изгони и ме лиши от родина. Защото, ако оракулите казват истината, победата ще съпътствува ония, с които ще бъдеш ти. О, изслушай ме благосклонно! Заклинам те в боговете — ела с мене. Аз ще те възвърна в родния дом, а тук, в чужбина, ти си просяк; също такъв просяк, какъвто съм и аз.
Едип не слуша сина си. Молбите му не го трогват. Синът му Полинейк сега има нужда от него, за да завладее Тива. А по-рано нима не той го изгони от Тива? Нима не той го направи скиталец? Нима не по негова вина Едип носи тия дрипи? И двамата синове забравиха своя дълг към баща си, само дъщерите му останаха верни и всякога са се грижили за него и са го почитали.
— Не, аз няма да ти помогна да превърнеш в развалини Тива. Преди да превземеш Тива, ти сам ще паднеш, облян в кръв, а заедно с тебе ще падне и брат ти Етеокъл! — извиква Едип. — Аз пък призовавам проклятие върху вашите глави, за да помните как трябва да се почита родният баща. Махай се оттук, отхвърлен, нямащ вече баща! Нека моите проклятия не те оставят! Умри прочее в двубой с брата си. Убий оногова, който те е изгонил! Аз призовавам Евменидите и бог Арес, които ви подтикнаха към братоубийствена разпра, те да ви накажат! Иди сега и кажи на всичките си спътници какви дарове раздаде по равно на синовете си Едип.
— О, горко ми! О, нещастен аз! — провиква се Полинейк. — Нима мога да предам на моите спътници бащиния си отговор! Не, аз трябва мълком да посрещна участта си!
Полинейк си отишъл, без да измоли прошка и закрила от баща си; заминал си, без да чуе молбите на Антигона да се завърне в Аргос и да не започва война, която застрашавала с гибел и него, и брат му, и Тива.
Близък бил вече последният час на Едип. От ясно небе блеснала светкавица и се разнесла гръмотевица. Всички, които се намирали край горичката на Евменидите, стояли поразени от това страшно знамение на Зевс. Пак възпламнала ярка светкавица. Ето и втора гръмотевица. Всички потреперали от страх.
А Едип повикал дъщерите си и им казал:
— О, деца! Повикайте по-скоро Тезей! Тия гръмотевици на Зевс ми предвещават, че аз скоро ще сляза в царството на мрачния Хадес. Не се бавете! Изпратете по-скоро да повикат Тезей. Близък е моят край!