И Калироя узнала за смъртта на Алкмеон. Тя решила да отмъсти на синовете на Фегей и на самия него за убийството на съпруга си. Но кой можел да бъде отмъстителят? Синовете на Калироя — Акарнан и Амфотер, били още малки деца и спели в люлка. Калироя се помолила на Зевс да направи синовете й веднага силни младежи. Зевс се вслушал в молбите на Калироя. За една нощ синовете й порасли и възмъжали. Те заминали за Тегея при нар Агапенор и там убили синовете на Фегей. После в Псофида убили и самия Фегей. Така даровете, които някога Ерифила получила от Полинейк и Терсандър, донесли гибел на Фегей и на цялото му семейство.
Акарнан и Амфотер взели скъпоценната огърлица и дрехата, изтъкана от Атина, и със съгласието на майка си ги посветили на делфийския Аполон. Акарнан и Амфотер не останали да живеят в родината си. Те се заселили в страната, която по името на Акарнан била наречена Акарнания, и основали там ново царство.
ПРИЛОЖЕНИЕ
НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА СТАРОГРЪЦКИ И ЛАТИНСКИ АВТОРИ, СЪДЪРЖАЩИ ИЗЛОЖЕНИЕ НА ГРЪЦКИ МИТОВЕ, В ПРЕВОД НА РУСКИ
А. СТАРОГРЪЦКИ АВТОРИ
Гомер, Илиада, пер. Н. И. Гнедича, М. — Л., 1935, XXXVII, 603 стр.
Гомер. Илиада, пер. Н. М. Минското, М, 1935. 352 стр.
Гомер, Одисея, пер. В. А. Жуковского, М.-Л., 1935, 535 стр.
Гомер. Гомеровы гимни, пер. В. Вересаева, М., 1926.
Гесиод, Работа и дни и Теогония (Происхождение богов). Подстрочный перевод поэм Георгия Властова, СПБ, 1885. IX, 280 стр.
Гесиод, Работы и дни. Земледельческая позма, пер. В. Вересаева, М., 1927, 87 стр.
Эсхил, Драми, т. I, пер. с греч., СПБ, 1864, 326 стр.
Эсхил, Прометей прикованный, пер. с греч. С. Соловьева и В. Нилендера, вступ. ст. А. В. Луначарского и С. Соловьева: „Прометей освобожденный, по отривкам Зсхшла восстановленний С. Соловьсвнм“, М-Л., 1927. стр. 146.
Эсхил. Трагедии — „Молящие“, „Семеро против Фив“, „Прикованный Прометей“, „Орестея“, „Оспобожденный Прометей“ (фрагменти), пер. А. И. Пиотровского, М.-Л., 1937, 411 стр.
Софокл, Трагедии, т. I: „Эдип царь“, „Эдип в Колоне“, „Антигона“, пер. В. О. Нилендера и С. В. Шервинского. М.-Л., 1936. 231 стр.
Софокл, Драмы, М., 1914-1Р15 (Памятники мировой литературы. Античные писатели):
т. I: „Аянт биченосец“, „Филоктет“, „Элетра“, 1914, 422 стр.;
т. II: „Царь Эдип“, „Эдип в Колене“, „Антигона“, 1915, 438 стр.
Еврипид, Театр Еврипида, СПБ, 1906, стр. 628 („Алкеста“, „Медея“, „Ипполит“, „Геракл“, „Йон“, „Киклоп“).
Еврипид, т. I: „Алкеста“, „Андромаха“, „Вакханки“, „Гекуба“. М., 1916; т. П: „Гералиды“, „Геракл“, „Елена“, „Ипполит“, М., 1916, 516 стр.:
т. III: „Ифигения в Авлиде“. „Ифигения в Тавриде“, „Иов“, „Киклоп“ М., 1921, 548 стр.
Павсаний, Описание Эллады, т. I-Н, пер. С П. Кондратова. М., 1938, 1940, 362, 590 стр.
Павсаний, Описание Эллады, пер. Г. Я. Янчевецкого, СПБ. 1887–1889, 839 етр.
Пиндар, пер. А. В. Майкова, Журн. министерства народното просвещения 1892, № 8-10; 1893, № 1, 4, 12; 1896, № 6; 1898, № 5.
Плутарх, Сравнительные жизнеописания, пер. с. греч. В. Алексеева, СПБ, 189 т. I, „Тесей“.
Б. ЛАТИНСКИ АВТОРИ
Вергилий, Энеида, пер. В. Брюсова и С. Соловьева, М.-Л., 1933, 379 стр.
Овидий, Баллады-послания, пер. Ф. Ф. Зелинского, М., 1918, XIII, 344 стр.
Овидий, XV книг превращений. пер. А. Фета, М., 1887, XXIV, 793 стр.
О ви д и й, Метаморфозы, пер. С. В. Шервинского, М. — Л., 1937, XIV, 359 стр.
О в и д и й. Героини, пер. Ф. Ф. Зелинского, СПБ, 1913, 222 стр.
КНИГИ, СЪДЪРЖАЩИ ПОДРОБЕН РАЗБОР НА СТАРОГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ, ЕПОС И ДРАМАТУРГИЯ
История греческой литературы, т. I. Эпос, лирика, драма классического периода, изд. АН СССР, Институт мировой литературы имени А. М. Горького, М.-Л., 1947, 487 стр.
С. И. Радциг, История древнегреческой литературы, М. — Л., 1940, 403 стр.
И. М. Тронский, История антнчной литературы, Л., 1946, 496 стр.
И. М. Тронски. История на античната литература, превод от руски от проф. Г. Михайлов, С., 1965, 508 стр.
БЕЛЕЖКИ
Авлида — град на брега на протока, който отделя остров Евбея от Средна Гърция.
Аврора — римска богиня, съответна на гръцката Бос.
Адонис — мита за Адонис и Афродита гърците са заели от финикийците. Името Адонис не е гръцко, а финикийско и значи господар. Финикийците пък са заели този мит от вавилонците, у които съществувал митът за богинята на любовта Ищар и прекрасния Тамуз, бог, който умира и всяка пролет възкръсва.