Венера — римска богиня, съответна на гръцката Афродита.
Вира — паричното обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.
Витиния — област в северозападната част на Мала Азия.
Вулкан (лат.) — гръцкият Хефест — е бог, покровител на ковачеството. (Рус. ред.)
Възлияние — обредно поливане с вино и елей („светено“ масло) при жертвоприношение.
Гаргафия — долина в Беотия с извор, носещ същото име, от който през цялата долина протичал ручей.
Грифони — чудовища с орлови криле и глава и с тяло на лъвица, които пазели златните находища в най-северната част на Азия.
Девкалион и Пира — в тоя мит се разказва за всемирния потоп и за това, как Девкалион и Пира се спасили в огромен ковчег. Митът за потопа съществувал и в древния Вавилон; това е митът за Пирнапищим, или Утнапищим, който мит са заимствували и древните евреи. У тях това е библейският мит за всемирния потоп и за Ной (Ноевия ковчег).
Дедал — митът за Дедал и Икар показва, че още в дълбока древност хората са започнали да мислят как да изнамерят начин да се движат не само по земята и по вода, но и във въздуха. Характерно е, че за най-голямо постижение на митическия художник Дедал се смятали не статуите му и издигнатите от него здания, а именно изработените от него криле. Митът за Дедал е бил създаден в Атина — най-важния център на търговията, промишлеността, изкуството и науката в стара Гърция.
Деметра (у римляните Церера) е една от най-почитаните богини на Гърция. Тя е богиня на плодородието и земеделието, която особено тачели земеделците. В нейна чест навсякъде из Гърция били уреждани многобройни тържества. Характерно е, че в Омировите поеми богинята Деметра като че ли е оставена на заден план. Това показва, че гърците започнали да я почитат като една от най-великите богини тогава, когато земеделието станало главното им занятие, а скотовъдството загубило предишното си значение.
Диана — латинското име на Артемида.
Дике — богиня на справедливостта.
Дионис (у римляните Бакх) е бог на винарството, бог на виното, в Гърция — бог „пришелец“, пренесен от Тракия. Тържествата в чест на Дионис са важни за това, че те са послужили за начало на театралните представления в Атина. През време на празненствата в Атина (големите Дионисии) вземали участие хорове на певци, облечени в кози кожи, които изпълнявали особени химни — дитирамби; тези песни бивали подхващани от солист, а хорът му отговарял; пеенето било съпровождано от танец. От тези дитирамби произлязла трагедията (самата дума може да се обясни като „песен на козлите“). На селските пък празненства в чест на Дионис (селските Дионисии) били изпълнявани шеговити песни, които също били подхващани от солист; и те били съпровождани от танци; от тях произлязла комедията.
Диоскури, т.е. синове на Зевс.
Додона — град в Епир, в западната част на Северна Гърция, с прочутото в древността светилище и оракул на Зевс.
Еак — митът за Еак е особено интересен по това, че в него ясно е изразен остатък от тотемизъм. В тоя мит се разказва как от мравки е произлязло племето мирмидонци. Вярата, че хора могат да произлязат от животни, е присъща на първобитната религия.
Евксински Понт — т.е. гостоприемно море; така гърците започнали да наричат Черно море, след като се запознали с неговите плодородни, гостоприемни брегове. А преди това те наричали Черно море Авксинско, т.е. негостоприемно, тъй като бурите в това море ги плашели.
Евмениди — милостиви, благосклонни богини.
Еврит — цар на Ойхалия (вж. I част, „Херакъл и Еврит“)
Евър — източен вятър.
Едони — тракийско племе, което живеело по бреговете на река Стримон (сега Струма, или Карасу).
Еея — митичен остров; според представата на гърците той се намирал на края на морето, далеч на запад.
Елида — област в северозападната част на Пелопонес.
Ендимион е бил смятан понякога за син на царя на Кария Етлий, а понякога за син на Зевс. Възможно е той да е древният карийски бог на съня. Кария е страна в Мала Азия, на брега на Средиземно море.
Еорес — град на западния бряг на Мала Азия.
Епигони — на гръцки: потомци.
Епидавър — град на източния бряг на Арголида.
Ерехтей — отначало е бил синоним на Ерихтоний. Едва от края на V в. пр.н. е. в произведенията на Еврипид Ерехтей се споменава като самостоятелен митичен герой.