Еридан — река в Етолия, област в Западна Средна Гърция.
Еридан — у гърците с това име се наричали: 1) една река в Атика; 2) реката на север, може би Западна Двина; 3) реката По.
Еримант — планина и град със същото име (Еримант) в Аркадия, на полуостров Пелопонес; там се намира и град Псофис(Псофида).
Еринии — преведено значи „гневни“.
Ерихтоний, роден от Земята, също имал образа на змия. Атиняните се наричали кекропиди, т. е. потомци на Кекроп. Оттук става ясно, че е имало време, когато атиняните са вярвали, че те произхождат от змия или от прадед на змията. Това показва колко стар е този мит.
Есеп — река в Мала Азия (сега Чаталдере).
Етиопия — страна, която се намирала според представите на гърците в най-южната част на земята. Гърците, а по-късно и римляните наричали Етиопия цялата страна, която се намирала в Африка южно от Египет.
Етиопци — митичен народ, който живеел, както мислели гърците, на най-южния край на земята.
Етолия — област в западната част на Средна Гърция.
Зевс — римският Юпитер. Картината за живота на боговете на Олимп даваме по произведенията на Омир „Илиада“ и „Одисея“, които възвеличават родовата и племенната аристокрация и стоящите начело на нея василевси като най-добри измежду хората, като много по-ценни от останалата маса на населението. Боговете на Олимп се различават от аристократите и василевсите само по това, че са безсмъртни, много силни и че могат да правят чудеса. И бог Зевс е василевс, който управлява, опирайки се на аристокрацията всред боговете, цялата земя и небето. Посейдон е също такъв идеализиран василевс, както и Зевс. Той управлява морето, заобиколен от аристокрацията на морските богове. Следователно всред боговете, както и всред хората виждаме василевси, които управлявали всеки своята област. Зевс управлява небето и земята, Посейдон — морето, а Хадес — подземното царство. Класовият характер е типично изразен в религията на Гърция.
Зефир — западен вятър.
Златният век — поетът Хезиод разказва как съвременните нему гърци гледали на произхода на човека и на смяната на вековете (епохите). В древността всичко било по-хубаво, но животът на земята постоянно се влошавал и най-лошо се живеело през времето на Хезиод. Тоя възглед е характерен за Хезиод, представител на селячеството, на дребните земеделски собственици. В епохата на Хезиод все повече се задълбочавало разслояването на класите и се засилвала експлоатацията на бедняците от страна на богатите; затова бедното селячество действително живеело лошо под потисничеството на богатите, едри земевладелци. Разбира се, че и след Хезиод животът на бедняците в Гърция не станал по-добър, богатите ги експлоатирали, както и по-рано.
Ида — планина в Мала Азия на изток от Троя, в Югозападна Фригия.
Икарийско море — частта на Егейско море, намираща се между островите Самос, Парос и малоазийския бряг.
Илирия — страна, разположена на източния бряг на Адриатическо море.
Истмийски игри — общогръцко тържество, което се уреждало всеки две години на Коринтския провлак, Истъм. През време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания по борба, бягане, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягвания с колесници.
Истъм — Истмийският провлак, който съединява полуостров Пелопонес със Средна Гърция.
Истър — сега река Дунав; гърците, слабо познавайки географията, мислели, че Дунав извира от Крайния Север на земята.
Кадуцей — пръчка с обвити около нея змии и с криле на върха.
Кадъм — в мита за Кадъм пак се натъкваме на остатъци от тотемизма — воините, произлезли от дракон, по-точно израсли от неговите зъби. Пък и самият Кадъм и жена му се превръщат в змейове.
Калидон — град на брега на река Евен, в областта Етолйя (в западната част на Средна Гърция).
Кекроп — основателят на Атинския акропол, бил получовек-полузмия.
Кеос — един от Цикладските острови в Егейско море. Кефис — река в Беотия, влива се в Копаидското езеро.
Кикони — митичен народ. Киликия — в Южна Мала Азия.
Кимерийци — митичен народ, който уж живеел на северозападния край на земята.
Кинт — планина на остров Делос.
Кипър — по името на остров Кипър Афродита често била наричана Киприда.
Китерон — планина в Средна Гърция, между Атика и Беотия.