Кос — един от Спорадските острови край бреговете на Мала Азия.
Криза — град на брега на Коринтския залив; служел за пристанище на Делфи.
Кромион — град на Истъм, недалеч от Коринт.
Кронос — времето, което поглъща всичко, (хронос значи време).
Курети — полубогове, пазители и защитници на Зевс. По-късно курети наричали на остров Крит жреците на Зевс и на Рея.
Лапити — митичен народ.
Левкада — бяла скала, която се намирала, както мислели старите гърци, при входа за подземното царство на бог Хадес.
Лерна — град на брега на Арголийския залив в Арголида.
Лесбос — остров в Егейско море, край бреговете на Мала Азия. Родом от Лесбос били знаменитият старогръцки поет Алкей и поетесата Сапфо (Сафо).
Либия — старите гърци наричали Либия брега на Африка, западно от Египет.
Лидия — държава в Мала Азия, разрушена от персите през VI в. пр. н. е.
Лике/й/он — планини в Пелопонес. Ликия — страна в Югозападна Мала Азия, Локрида — област в Средна Гърция, между Беотия и Етолия.
Лотофаги — хора, които се хранят с лотос.
Марпеса — Идас отвлякъл Марпеса с крилатата колесница, която му дал Посейдон. Аполон искал да отнеме от Идас Марпеса и влязъл в бой с него. Зевс прекратил този бой и заповядал на Марпеса сама да си избере мъжа. Марпеса избрала Идас: тя знаела, че бог Аполон няма да я обича до смъртта й, че безсмъртният бог ще я забрави, когато тя застарее.
Марс — римски бог на войната, съответен на гръцкия Арес.
Мегара — област в северната част на Истъм, граничеща на изток с Атика:
Мелеагър — в мита за Мелеагър е интересна следната особеност: майката на Мелеагър, Алтея, като се научила, че той убил във време на бой брата й, замолва боговете да накажат нейния син и Аполон убива Мелеагър. Защо престъплението на Мелеагър да е тъй голямо, че родната му майка проклина и осъжда на смърт единствения си син? Това може да се обясни само с обстоятелството, че този мит е остатък от времето на майчиното право (матриархата), когато братът на майката е бил нейният най-близък роднина, а за убийството на най-близък роднина трябвало да се отмъщава.
Мелихий — значи милостив.
Менади — придружителки на Дионис, „беснеещи“ вакханки.
Мизия — област в западната част на Мала Азия с главен град Пергам.
Микена — един от най-старите градове в Гърция; намирал се в Арголида, на полуострова Пелопонес.
Мирмидонци — от думата мирмекс — мравка.
Митовете за боговете и за борбата им с гигантите и титаните са изложени тук главно според поемата на Хезиод „Теогония“ („Произход на боговете“). Някои предания са взети и от поемите на Омир „Илиада“ и „Одисея“, както и от поемата „Метаморфози“ на римския поет Овидий.
Мнемозина или Мнемосюне — богиня на паметта, на спомена.
Мойри — у римляните парките.
На гръцките богини Хера, Артемида, Афродита и Атина съответствуват римските Юнона, Диана, Венера и Минерва.
Немейските игри са били общогръцки празненства, които ставали на всеки две години в Немейската долина в Арголида: те били уреждани в чест на Зевс през средата на лятото. По време на игрите, които траели няколко дни, ставали състезания в бягане, борба, юмручен бой, хвърляне на диск и на копие, както и надбягване с колесници. Докато траели игрите, бил обявяван всеобщ мир в цяла Гърция.
Немея — град в Арголида, в Североизточен Пелопонес. Нептун — латинското име на Посейдон.
Нисейска долина — долина в областта на Мегара, на Брега на Сароническия залив.
Нот — южен вятър.
Оета — планина в Тесалия, близо до град Трахина.
Олимп, Пелион, Оса — най-големите планини в Гърция по крайбрежието на Егейско море, в Тесалия.
Олимпийските игри са най-важното от общогръцките празненства, през време на които в цяла Гърция бил провъзгласяван всеобщ мир. Няколко месеца преди да започнат игрите, из цяла Гърция и в гръцките колонии били разпращани пратеници, които канели за игрите в Олимпия. Игрите се уреждали един път на четири години. При тях ставали състезания в бягане, борба, бой с юмруци, хвърляне на диск и копие, както и надбягване с колесници. Победителите в игрите получавали като награда венец от маслинови клонки и се радвали на голяма почит. Гърците водели летоброенето си по олимпийските игри, като смятали за първи игрите, станали през 776 г. пр. н. е. Олимпийските игри съществували до 393 г. от н. е., когато били забранени от император Теодосий като несъвместими с християнството. 30 години по-късно император Теодосий II опожарил храма на Зевс в Олимпия и всичките великолепни здания, които красели мястото, където ставали олимпийските игри. Те били превърнати в развалини и постепенно били затрупани с пясък от река Алфей. Едва разкопките, направени на мястото на Олимпия през XIX в. от н. е., главно от 1875 и след 1881 г., ни дадоха възможност да добием точна представа за някогашната Олимпия и за олимпийските игри.