Сериф — един от Цикладските (Кикладските) острови в Егейско море.
Сикион — град в Северен Пелопонес, на брега на Коринтския залив.
Симплегадите, или Симплегадските скали (което значи „сблъскващи се скали“), се намирали, както си представяли гърците, при входа за Черно море.
Сиринга — музикален духов инструмент, който се състоял от седем тръстикови цевички с различна дължина, свързани помежду си.
Скамандър — река, течаща покрай самата Троя.
Скирос — остров в Егейско море, на североизток от остров Евбея.
Солими — племе, което живеело край северната граница на Ликия.
Спарта — главен град в областта Лакония, на полуостров Пелопонес.
Сперхей — река в Южна Тесалия.
Стигийски кучета — чудовищни кучета в подземното царство на Хадес, от бреговете на подземната река Стикс (оттук прилагателното стигийски).
Стоокият Аргус е олицетворение на звездното небе.
Строфади — три малки острова, разположени на юг от Гърция, срещу западния бряг на Месения.
Таврида — днешният Крим.
Талант — мярка за тежест. Златото по онова време се оценявало на тегло, тъй като монети не съществували.
Тантал — този мит предизвиква у нас потрес дивата жестокост на Тантал. Той убива сина си само за да изпита всезнаещи ли са олимпийските богове. В тази постъпка на Тантал ясно проличава отживелица от онова време, когато у гърците са съществували още жертвоприношения на хора.
Тезей е най-големият герой на Атина, имащ много общи черти с Херакъл. Тезей е герой на военнородовата аристокрация, а по-сетне и герой на управляващата атинска робовладелска аристокрация на земевладелците, която приписвала на Тезей създаването на целия древен държавен строй. На него се приписвало преди всичко разделянето на населението на три класи: евпатриди, или благородни; геомори, или земеделци, и демиурзи, или занаятчии, както и предоставянето на благородните изключителното право само те да заемат обществени длъжности. Характерен е следният факт: разказвало се, че по време на Маратонската битка (490 г. пр.н.е.), в която гърците победили персите, мнозина атиняни били видели Тезей с шлем, копие и щит да върви пред бойния строй на атиняните. От тези баснословни разкази се възползували аристократите. Техният представител Кимон пренесъл в Атина от остров Скирос Тезеевите тленни останки, каквито, разбира се, в действителност не съществували, тъй като и Тезей никога не е съществувал. Изложението тук е по биографията „Тезей“ на Плутарх.
Телебои — племе, което живяло в западната част на Средна Гърция, в Акарнания.
Тенар (сега нос Матапан) се намира в южната част на Пелопонес.
Тенедос — остров в Егейско море, край брега на Троада.
Тера — сега остров Санторин.
Тесалия — област в източната част на Северна Гърция.
Теспроти — народ, който живеел в Епир, Северозападна Гърция. Одисей споменава теспротите и за Дулихий, за да придаде по-голяма достоверност на разказа си, тъй като Итака се намирала на пътя от Теслротия за Дулихий, град в Акарнания.
Тива — митичен град със същото име (Тива) като главния град на Беотия в Гърция.
Тиренски или тирсенски, т. е. етруски морски разбойници; етруските са народ, живял в най-стари времена в Западна Италия, в сегашна Тоскана.
Тиринт — един от най-старите градове на Гърция; намирал се в Арголида.
Тирс — тояга, обвита с бръшлян или лозови пръчки, с кедрова шишарка накрая.
Тризна — възпоменателна трапеза и военни състезания в чест на мъртвец.
Тринакрия — гърците понякога наричали Тринакрия сегашния остров Сицилия.
Троизена — град в Арголида на полуостров Пелопонес. Тюхе — у римляните Фортуна.
Фазис — сега р. Рион в Кавказ. Колхида гърците наричали. черноморското крайбрежие на Закавказието.
Феакийци (феаки) — митичен народ, чийто остров според представата на гърците се намирал нейде в най-западната част на морето.
Фера — град на брега на Месенския залив в Месения.
Финикия се намирала на източния бряг на Средиземно море. Най-големи нейни градове били Тир и Сидон.
Фиталиди — потомци на героя Фитал, който сложил в Елевзин началото на мистериите — специален религиозен култ в чест на богиня Деметра.