Фригия — страна в Северозападна Мала Азия.
Фтия — град в Тесалия, на брега на Пегасейския залив Егейско море.
Хадес — старите гърци си представяли царството на Хадес, царството на душите на умрелите, мрачно и страшно, а „задгробния живот“ — като нещастие. Не току-тъй сянката на Ахил, извикана от Одисей из подземното царство, казва, че е по-добре да бъдеш последен ратай на земята, отколкото цар в царството на Хадес.
Харити — у римляните грации.
Хебър — река в Тракия (сега р. Марица).
Хекатомба — жертвоприношение на сто вола.
Хера (у римляните Юнона) е богиня на небето, покровителка на брака, пазителка на майките при раждане; особено почитана била в Спарта, на Коринт, в Олимпия и в Аргос, дето се намирал прочут неин храм. В митовете за Хера е отразено и положението на жената в Гърция. Както гъркинята не била равноправна с мъжа и в брака била до голяма степен подчинена на съпруга си, така и Хера е подчинена на мъжа си, Зевс, В култа на Хера се запазили следи от тотемизъм; знаем, че понякога тя е бивала изобразявана например с конска глава. Вече самото това показва, че Хера е една от най-старите богини на Гърция.
Хераклиди — потомците на Херакъл (Херкулес).
Херакъл (лат. Херкулес) е най-големият герой на Гърция. Отначало бил считан за бог на слънцето, който със своите безпогрешно улучващи стрели сразява всичко тъмно и зло; за бог, който лекува и който изпраща болести. Той имал нещо много общо с бог Аполон. Но Херакъл е бог и герой, който се среща не само у гърците; подобни герои богове знаем много. Измежду тях особено интересни са вавилонският Гилгамеш и финикийският Мелкарт, митовете за които са повлияли върху митовете за Херакъл; и тези герои са ходили накрай света, извършвали са големи подвизи и са страдали като Херакъл. Поетите от всички времена постоянно са използували митовете за Херакъл; подвизите и страданията, които са били жребий на Херакловия живот, привличали вниманието им. В звездна нощ ние можем да видим Херкулес на небето, тъй като на негово име е наречено едно от съзвездията, а до съзвездието Херакъл виждаме съзвездието Хидра — по името на чудовищната многоглава хидра, която Херакъл убил. Митовете за Херакъл са изложени според трагедията на Софокъл „Трахинянки“ и трагедията на Еврипид „Херакъл“, както и според някои сказания, споменати в „Описание на Елада“ от Павзаний.
Херкулесови стълбове — скалите по двата бряга на Гибралтарския проток; гърците смятали, че ги е поставил Херакъл.
Хермес (у римляните Меркурий) е един от най-старите богове на Гърция; бил най-напред бог — покровител на стадата, понякога го изобразявали с овен на ръце. В Омировия епос Хермес е преди всичко пратеник на боговете и водач на душите на умрелите до подземното царство на Хадес. Хермес е покровител на пътешествениците; с развитието на търговията Хермес става бог — покровител на търговията, а следователно на извъртането, измамата и дори на кражбата. Освен това Хермес е покровител на младежите, на атлетите и бог на гимнастиката. Неговите статуи били поставяни в палестрите и гимназиите — заведения за обучаване в борба, бой с постници, хвърляне на диск, бягане, скачане и т.н. След завоюването на цялата персийска държава от Александър Македонски (края на IV в. пр.н.е.), когато в Азия и Египет възникват гръцки държави, Хермес се отъждествява с египетския бог на науката и магията Тот и става бог на магията и астрологията (т. е. на гадаенето по звездите), започват да го наричат бог Хермес Триждивелик.
Херми — каменни стълбове с изваяна глава на Хермес на горния им край.
Хестия — богиня на жертвения огън и на огъня на домашното огнище, покровителка на градовете и на държавата. В Рим по-късно с Хестия била отъждествена Веста, богинята на домашното огнище.
Хефест (у римляните Вулкан) бил отначало бог на огъня; с развитието на занаятите и особено на ковачеството той става бог — покровител на металургията по онова време. Особено бил почитан Хефест в Атина, където занаятите са стигнали до най-голямо развитие в Гърция.
Хефест — у римляните Вулкан.
Хиади се нарича едно струпване на звезди (звездна група) в съзвездието Орион — едно от най-ярките съзвездия на небето.
Хиацинтии — гърците смятали, че на венечните листенца на дивия хиацинт (зюмбюл) можели да се прочетат думите „ай-ай“, което значи „скръб, скръб“. Тържествата в честна Хиацинт, който по-рано бил божество на пастирите — тъй наречените хиацинтии, ставали през юли на полуостров Пелопонес, в Мала Азия, в Южна Италия и в Сицилия (в Сиракуза).