ЛИКУРГ
Не навсякъде признават властта на Дионис. Често му се случва да срещне и съпротива; нерядко той трябва със сила да покорява страни и градове. Но кой ли пък може да се бори с великия бог, със син на Зевс? Жестоко наказва той онези, които му се противят, които не искат да го признаят и чествуват като бог. Пръв път Дионис бил подложен на преследвания в Тракия, когато той в сенчеста долина в компанията на своите менади весело пирувал и танцувал, опиянен от виното, под звуците на музика и пеене; тогава го нападнал жестокият цар на едоните Ликург. В ужас се разпръснали менадите, като захвърляли по земята свещените съдове на Дионис; дори самият Дионис хукнал да бяга. За да се спаси от преследването на Ликург, той се хвърлил в морето. Там го укрила богиня Тетида. Дионисовият баща, Зевс Гръмовержец, наказал Ликург, който дръзнал да оскърби младия бог: Зевс ослепил Ликург и скъсил живота му.
ДЪЩЕРИТЕ НА МИНИЙ
Изложено според поемата на Овидий „Метаморфози“.
И в Орхомен, в Беотия, не искали отведнъж да признаят бог Дионис. Когато се явил в Орхомен жрецът на Дионис (Бакх) и призовал всички момичета и жени да отидат в горите и планините на весело тържество в чест на бога на виното, трите дъщери на цар Миний отказали да отидат на празненството: те не желаели да признаят Дионис за бог. Всички жени от Орхомен излезли вън от града в сенчестите гори и там с пеене и танци чествували великия бог, обкичени с бръшлян, с тирси в ръце те тичали и гръмко викали като менадите по горите и прославяли Дионис. А дъщерите на орхоменския цар си седели в къщи и спокойно предели и тъчели; не искали и да чуят дори за бог Дионис. Настанала вечер, слънцето залязло, а дъщерите на царя все още не оставяли работата си, бързайки на всяка цена да я довършат. Изведнъж пред очите им станало чудо. В двореца се разнесли звуци на тимпани и флейти, конците на преждата им се превърнали в лозови пръчки и тежки гроздове увиснали по тях. Тъкачните им станове се раззеленили: гъсто ги обвил бръшлян. Навсякъде се разляло благоухание на мирта и на цветя. С удивление гледали царските дъщери това чудо Неочаквано из целия дворец, обгърнат вече от вечерния здрач, блеснала зловещата светлина на факли. Дочул се рев на диви зверове. Във всички стаи на двореца се появили лъвове, пантери, рисове и мечки. Със страшен вой те тичали из двореца и очите им яростно святкали. Ужасени, дъщерите на царя се мъчели да се скрият в най-отдалечените, най-тъмните помещения на двореца, за да не гледат блясъка на факлите и да не чуват рева на зверовете. Но всичко било напразно, те никъде не можели да се скрият. Наказанието на бог Дионис не свършило с това. Телата на царските дъщери започнали да се свиват, покрили се с тъмна миша козина, вместо ръце им израсли криле с тънка ципа — те се превърнали в прилепи. Оттогава насетне те се крият от дневната светлина в тъмни, влажни развалини и пещери. Така ги наказал Дионис.
ТИРЕНСКИТЕ МОРСКИ РАЗБОЙНИЦИ
Изложено според един Омиров химн и според поемата на Овидий „Метаморфози“.
Дионис наказал и тиренските морски разбойници, но не толкова, задето не го признавали за бог, колкото заради злоти, което те искали да му сторят като на прост смъртен.
Веднъж младият Дионис стоял на брега на лазурното море. Морският ветрец галено играел с тъмните му къдрици и едва раздвижвал гънките на пурпурния плащ, който се спускал от стройните плещи на младия бог. Недалеч в морето се показал кораб; той бързо се приближавал към брега. Когато корабът бил вече близко, моряците видели — а те били тиренски морски разбойници — прекрасния младеж на пустинния морски бряг. Те бързо пуснали котва, слезли на брега, грабнали Дионис и го завели на кораба си. Разбойниците съвсем не подозирали, Че са взели в плен бог. Те ликували, че им е паднала в ръцете такава богата плячка. Били уверени, че ще получат много злато за толкова хубавия младеж, когато го продадат като роб. Като стигнали на кораба си, разбойниците искали да оковат Дионис в тежки вериги, но веригите се смъквали от ръцете и краката на младия бог. А той седял и гледал разбойниците със спокойна усмивка. Когато кормчията видял, че веригите не се задържат на ръцете на младежа, той със страх казал на другарите си: