От другите произведения на старогръцката литература, в които се излагат много митични предания за божества, трябва да посочим поемата „Теогония“, създадена според старогръцкото предание от беотиеца Хезиод в VIII в. пр.н.е. Освен това по-голямата част от трагедиите на атинските драматурзи от V в. пр.н.е. — Есхил, Софокъл, Еврипид — представляват художествена разработка на стари митични предания за богове и герои.
Митични предания давали в своите творби и мнозина старогръцки лирически поети (Пиндар и др.).
Много старогръцки предания са се запазили до ден днешен и в произведения на гръцки и римски писатели, живели през епохата на Римската империя. Такива са „Енеида“ на Вергилий, „Метаморфози“ („Превращения“) и „Героини“ на Овидий (I в. пр.н.е.), „Описание на Елада“ от Павзаний (П в. от н. е.) и някои други.
При това покрай изброените по-горе големи произведения на антични писатели, където са се запазили и до днес цели митични разкази, почти във всички произведения от антични автори се споменават отделни божества и едни или други митични герои.
Образи на митични богове и герои са възпроизведени и в многобройни творби на античното, особено на старогръцкото изобразително изкуство.
В много случаи старогръцки художници, особено скулптори, са се стремили да възпроизвеждат в творбите си цели митични епизоди. Към този именно тип антични скулптури спадат: знаменитата скулптурна група „Лаокоон“, създадена в I в. пр.н.е. от родоските ваятели Агесандър, Полидор и Атинодор, огромната групова скулптура, изпълнена от родоските скулптори Аполоний и Тавриск, която изобразява наказването на злата царица Дирка от героите Зет и Амфион, и друга една скулптура — „Менелай, бранещ трупа на падналия в боя Патрокъл“, от IV в. пр.н.е. Отделни сюжети от митологични разкази са изобразявани и във фреските, които украсявали стените на здания в старите градове. Много такива изображения са намерени при разкопките в древния град Помпен. Накрая безброй отделни епизоди от митологични предания са били изобразявани върху старогръцки вази.
Изобщо може да се каже, че старогръцката митология е била един от най-важните елементи на античната гръко-римска култура.
От епохата на Възраждането насам след многовековна забрава произведенията на античната култура, а заедно с тях и образите от старогръцката митология отново привличат вниманието и будят интереса на господствуващите слоеве от феодалното общество и на зараждащата се градска буржоазия. Писатели, художници и музиканти от различни европейски страни отново започват да вземат за сюжети на свои произведения епизоди от гръцката митология. Видни италиански художници от епохата на Възраждането в някои свои произведения изобразяват митични божества и разработват митологични сюжети — Леонардо да Винчи (бюст на богиня Флора), Сандро Ботичели („Раждането на Венера“, „Пролет“), Тициан („Венера пред огледалото“ и др.), Джордано („Парис отсъжда“). От образите на древногръцката митология е взел сюжета за своята прекрасна статуя на Персей и известният италиански скулптор Бенвенуто Челини.
Върху сюжет, зает от гръцката митология, е написана една от драмите на У. Шекспир — „Троил и Кресида“, както и поемата му „Венера и Адонис“. Отделни имена на митологични герои се срещат и е много други произведения на У. Шекспир.
През XVII и XVIII век заимствуването на сюжети от старогръцката митология добива особено широко разпространение в европейското изкуство. Върху сюжети, заети от старогръцката митология, са рисували картини много видни холандски. фламандски и френски художници: П. П. Рубенс („Персей и Андромеда“, „Венера и Адонис“ и др.) Ван Дайк („Марс“ и „Венера“), Рембранд („Даная“, „Глава на Атина Палада“), Пусен („Ехо и Нарцис“, „Нимфа и сатир“, „Пейзаж с Полифем“, „Пейзаж с Херкулес“ и др.), Буше („Аполон и Дафна“) и много други.
Върху заимствувани от гръцката митология сюжети са писали произведения видните френски писатели от втората половина на XVII век Корней и Расин.
Образи от старогръцката митология са отразили в много свои произведения Гьоте и Шилер. Върху митологични сюжети били написани и много от оперните произведения през XVII и XVIII век. Такива са първите в Европа опери „Дафна“ и „Евридика“ на италиански композитори от края на XVI и началото на XVII век, „Орфей“ — на Монтеверди, „Кастор и Полукс“ на френския композитор Рамо, „Ифигения в Авлида“ и „Орфей“ на Глук, „Идоменей“ на знаменития Моцарт и много други.