Но Прометей няма да страда вечно. Той знае, че и могъщият Гръмовержец ще бъде сполетян от злата съдба. И той не ще избегне своята участ! Прометей знае, че царството на Зевс не е вечно: той ще бъде смъкнат от високия царствен Олимп. Титанът пророк знае и великата тайна как Зевс може да избегне злата си орис, но няма Да му разкрие тази тайна. Никаква сила, никакви заплахи, никакви мъки не ще я изтръгнат от устата на гордия Прометей.
Прометей завършил разказа си. В почуда го слушали океанидите. Те се удивлявали на голямата мъдрост и несъкрушимата сила на духа на могъщия титан, който дръзнал да въстане срещу гръмовержеца Зевс.
Пак ги овладял ужас, когато чули с каква съдба Прометей заплашва Зевс. Те знаели, че ако тия заплахи стигнат до Олимп, Гръмовержецът няма да се спре пред нищо само и само да узнае съдбовната тайна. Океанидите гледат Прометей с изпълнени със сълзи очи, потресени от мисълта, че повелите на жестоката съдба са неизбежни. Върху скалата се възцарява дълбоко мълчание, прекъсвано само от нестихващия шум на морето.
Изведнъж в далечината се разнася едва чут, едва доловим стон на скръб и на болка. Ето той пак се донася до скалата. Все по-близък и по-силен става тоя стон. Преследвана от грамаден стършел, изпратен от Хера, цялата в кръв, покрита с пяна, тича в бесен, безумен бяг превърнатата в крава нещастна Йо, дъщерята на речния бог Инах, първия цар на Арголида. Измъчена, изнемощяла от скитания, изтерзана от жилото на стършела, Йо се спира пред прикования Прометей. Стенейки на висок глас, тя разказва какво е трябвало да претърпи и моли мъдрия титан:
— О, Прометее! Тук, след досегашните ми скитания, разкрий ми, моля те, кога ще дойде краят на мъките ми, кога най-сетне ще намеря покой.
— О, повярвай ми, Йо! — отвърнал Прометей. — По-добре е да не знаеш това. Още много страни ще обходиш ти и много ужаси ще срещнеш по пътя си. Тежкият ти път минава през страната на скитите, през високия снежен Кавказ, през страната на амазонките, към протока Босфор — така ще го нарекат в твоя чест, когато ти го преплуваш. После ти дълго ще скиташ из. Азия. Ще минеш покрай страни, където живеят смъртоносните. горгони; на главите им се извиват със съскане вместо коса змии. Пази се от тях! Пази се от грифоните и от еднооките аримаспи; и тях ще срещнеш по пътя си. Накрай ще стигнеш до Библинските планини, от тях спуска благодатните си води Нил. Ето там именно, в страната, която напоява Нил, при неговото устие ще намериш ти най-сетне покой. Там Зевс ще ти върне предишния прекрасен образ и ще ти се роди син — Епаф. Той ще властвува над целия Египет и ще бъде родоначалник на славно поколение герои. От този род ще произлезе и оня смъртен, който ще ме освободи от оковите. Ето какво, Йо, ми каза за твоята съдба майка ми, пророчицата Темида.
Високо се провикнала Йо:
— О, нещастие, нещастие! О, колко страдания ми отрежда още злата съдба! Сърцето ми трепери от ужас в моите гърди! Отново ме овладява безумие, отново се забива огненото жило в изтерзаното ми тяло, пак се лишавам от дара на словото! О, нещастие, нещастие!
Йо, въртейки безумно очи, в бесен бяг се отдалечила от скалата. Като понесена от вихър летяла тя нататък. Със силно бръмчене хвърчал подир нея стършелът и жилото му горяло като огън нещастната Йо.
Облаци прах я скрили от очите на Прометей и на океанидите. Все по-тихи и по-тихи достигали до скалата воплите на Йо и замрели най-сетне в далечината като тих скръбен стон.
Прометей и океанидите мълчали, скърбейки за нещастната Йо; но изведнъж Прометей извикал гневно:
— Мъчи ме, колкото щеш, гръмовержецо Зевс, но все пак ще дойде ден, когато и тебе ще сведат до нищо. Ще бъдеш лишен от царството си и захвърлен в мрака. Тогава ще се изпълнят проклятията на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе тая зла орис! Само аз зная това! Ето ти сега седиш могъщ на светлия Олимп и хвърляш светкавици и гръмотевици, но те няма да ти помогнат, те са безсилни пред неизбежната съдба. О, когато бъдеш превърнат в нищожество, ти ще узнаеш каква е разликата между властта и робството!
Страх замъглил очите на океанидите и ужас Прогонил червенината от прекрасните им бузи. Накрая, протягайки към Прометей ръце, бели като морска пяна, те извикали:
— Безумецо! Как не те е страх да заплашваш така царя на боговете и хората, Зевс? О, Прометее, още по-тежки мъки ще ти изпрати той! Помисли за съдбата си, имай милост към себе си!
— Аз съм готов на всичко!
— Но нали мъдрият се прекланя пред неумолимата съдба!