Често пъти в мрежата се намираха и костенурки, от които малките изгнаници си вариха чудесна супа.
Кали чистеше рибите, сушеше месото им на слънце, а мехурите носеше на Нели. която ги разрязваше, опъваше ги върху дъска и сякаш ги превръщаше в хартиени късчета, големи колкото две длани.
Помагаха й Стас и Меа, защото тази работа никак не беше лесна. Ципите бяха по-дебели от мехурите на нашите речни риби, но след изсушаването ставаха извънредно крехки. Едва след известно време Стас откри, че трябва да ги сушат на сянка. Понякога обаче губеше търпение и ако не изостави изобщо намерението си да прави хвърчила от ципите, това се дължеше единствено на мнението му, че ги смяташе за по-леки от хартиените и по-устойчиви на дъжд. Въпреки че вече наближаваше сухият период, той не беше сигурен дали и през лятото понякога не валят дъждове, особено в планините.
Лепеше обаче хвърчила и от хартия, която намери в голямо количество между вещите на Линде. Първото голямо и леко хвърчило, пуснато по посока на западния вятър, веднага се издигна много високо, а когато Стас преряза канапа, то полетя, понесено от силното въздушно течение към веригата на планината Карамойо. Стас следеше полета му с далекогледа, докато стана малко като пеперуда, като мушичка, докато-най-сетне се разтопи в бледата синева.на небето. Следващия ден той пусна второ, направено вече от рибните мехури, което се издигна още по-бързо, но изглежда, поради прозрачността на ципата скоро изчезна напълно от погледа.
Нели работеше с необикновено старание и накрая нейните малки пръсти станаха толкова сръчни, че нито Стас, нито-Меа можеха да се сравняват в работата с нея. Сили не й липсваха сега. Здравословният климат на планината „Линде“ просто я бе възродил. Срокът, през който можеше да се появи третата, смъртоносната криза на тропическата треска беше минал безвъзвратно. Този ден Стас се бе вмъкнал в гъсталака сред бананите и бе плакал от радост. След двуседмичен престой на планината, той забеляза, че „добрият Мзиму“ изглежда съвсем иначе, отколкото долу в джунглата. Бузите й се поправиха, кожата й от жълта и прозрачна отново стана розова, а под буйните й коси гледаха весело света очи, пълни с блясък. Момчето благославяше прохладните нощи, прозрачната изворна вода, брашното от сушени банани — и преди всичко Линде.
Сам отслабна и почерня, което беше признак, че не е заразен от треска, защото болните от нея не изгарят на слънцето, но порасна и възмъжа. Движението и физическата работа увеличиха неговата енергичност и сила. Мускулите на ръцете му станаха като стоманени. Наистина вече беше закален африкански пътешественик. Като ловуваше всеки ден и стреляше само с куршуми, той стана също така ненадминат стрелец. Вече никак не се страхуваше от дивите зверове, защото разбра, че срещата му с онези космати ловци от джунглата е по-опасна за самите тях, отколкото за него. Веднъж уби с един изстрел голям носорог, който, събуден от дрямката под акацията, полетя ненадейно срещу него. Не обръщаше внимание и на нападателните африкански биволи, които понякога разпръсват цели кервани.
Наред с лепенето-на хвърчила и с други ежедневни занимания двамата с Нели се заеха да посветят в християнството Кали, Меа и Насибу. Но това вървеше много по-трудно, отколкото предполагаха. Тримата негри слушаха с най-голЯмо желание поученията, но ги възприемаха по свой, характерен за негрите начин. Когато Стас им разказваше за сътворението на света, за рая и за змията, вървеше някак си леко, но когато стигна до това, как Каин убил Авел, Кали неволно се потупа по корема и попита съвсем спокойно:
— След това изял ли го?
Въпреки че черното момче винаги твърдеше, че Вахима никога не са яли хора, изглежда, споменът за това беше останал като народна традиция всред тях.
Не можеше също така да разбере защо бог не е убил „злия Мзиму“, и много други неща. Понятията му за добро is зло също бяха твърде африкански, в резултат на което между учителя и ученика веднъж възникна следният разговор:
— Кажи ми — попита Стас — какво е това лоша постъпка?
— Ако някой открадне на Кали крава — отвърна той, като си помисли малко, — това е лоша постъпка.
— Прекрасно! — извика Стас. — А добра? Този път отговорът дойде без много мислене:
— Добра, ако Кали открадне крава на някого.