Все пак той отлагаше заминаването от ден на ден. На планината „Линде“ беше много добре за всички, както за хората, така и за животните. Тук Нели се отърва не само от тропическата треска, но и от анемията, Стас нито веднъж не почувствува дори главоболие; кожата на Кали и Меа започна да блести като черен атлаз. Насибу изглеждаше като пъпеш, който ходи на тънките си крака, а Кинг се угои не по-лошо от конете и магарето. Стас знаеше добре, че друг такъв „остров“ в морето на джунглата няма вече да намерят до края на пътуването.
Той гледаше с безпокойство в бъдещето, макар сега, в случай на нужда, да имаха голямата помощ и защита на Кинг.
И така, докато започнат приготовленията за пътуването, измина още една седмица. През свободното време, когато не събираха багажа, те не преставаха да пускат хвърчила, отбелязвайки, че вървят на изток, към някакво езеро и към океана, а продължаваха да пускат, защото се появи силен западен вятър, който на моменти приличаше на ураган и ги грабваше и носеше високо към планините и над планините. За да предпази Нели от изгаряне, Стас направи от останалата част на палатката паланкин1, в който момичето щеше да пътува на слона. След няколко опита Кинг свикна с тази малка тежест, както и със самия паланкин,-привързан със здрави палмови върви на гърба му. Всъщност този багаж беше перце в сравнение с другия, с който смятаха да го натоварят и с чието разпределяне и връзване се занимаваха Кали и Меа.
——
1 Паланкин — покрита носилка за пренасяне на пътници в някои източни страни. — Б. пр.
На малкия Насибу беше поръчано да суши банани и да ги стрива на брашно с два плоски камъка. При брането на тежките кичури плодове му помагаше и Кинг, при което и двамата изяждаха невиждани количества, та скоро бананите около колибите изчезнаха напълно и трябваше да ходят на друга плантация, разположена в противоположния край на платото. Саба нямаше никаква работа и най-често отиваше с тях.
Ала Насибу едва не плати за своето старание с живота си или поне с цената на един особен вид робство. Веднъж, когато береше банани край брега на стръмния скат, той видя между скалната цепнатина някакво ужасно лице, покрито с черна козина, което мигаше с очи и сякаш в усмивка разкриваше огромните си бели зъби. В първия момент момчето се . вкамени от страх, след това хукна да бяга с все сила. Ала докато пробяга двайсетина крачки, една космата ръка се уви около тялото му, вдигна го нагоре и черното като нощ чудовище побягна с него към пропастта.
Добре, че грамадната маймуна, като грабна момчето, можеше да бяга само на два крака и намиращият се наблизо Саба я стигна лесно и впи зъби в плещите й. Започна страшна борба, в която кучето, въпреки огромния си ръст и сила, сигурно щеше да бъде победено, защото горилите1 побеждават дори лъва. Маймуните обаче никога не пускат плячката си, макар това да струва живота и свободата им. Захапана отзад, горилата не можеше лесно да достигне Саба, но като го хвана с лявата ръка за врата, вдигна го нагоре и тогава изведнъж земята затътна под тежките стъпки на притичалия Кинг.
Един лек удар с хобота беше достатъчен и страшният „горски дявол“, както негрите наричат горилите, легна на земята със смазан череп и врат. Ала за по-голяма сигурност или поради вродената си ярост, Кинг го прикова още с бивните си към земята и не спираше отмъщението си, докато откъм колибата притича с пушка Стас, обезпокоен от рева и воя, и му заповяда да спре.
Горилата вече лежеше сред локва кръв, която Саба лочеше и която се червенееше върху бивните на Кинг. Маймуната беше огромна, с облещени очи, озъбена, още страшна, макар и вече мъртва. Слонът ревеше победоносно, а посивелият от ужас Насибу разказваше на Стас какво се беше случило. Той за миг си помисли да доведе ли Нели, за да й покаже ужасната маймуна, но след това отхвърли намерението си, защото изведнъж го обзе страх.
——
1 Горилите се срещат в Западна Африка, но Ливингстън ги е срещал И в Източна Африка. Те често отвличат деца. Горилите от Източна Африка не са толкова свирепи като тези от западните райони. — Б. а
Та нали Нели често ходеше сама по „острова“ — с нея можеше да се случи същото.
И така, оказа се, че планината „Линде“ не е съвсем безопасно убежище, както им се струваше в началото.