Един път, като вървяха от дърво на дърво след крилатите музиканти, децата се отдалечиха цял километър от лагера, където бяха оставили тримата негри, Кинг и Саба, който Стас не пожела да вземе със себе си, защото едновременно беше тръгнал на лов и не искаше да му плаши дивеча с лаенето си. Когато накрая ятото се вдигна от последната акация и прелетя от другата страна на широката клисура, момчето се спря и рече:
— Сега аз ще те заведа при Кинг, след това ще видя има ли във високата джунгла зебри или антилопи, защото Кали каза, че пушеното месо ще стигне най-много за два дни.
— Та аз вече съм голяма — отвърна Нели, която винаги искаше да покаже, че не е вече малко дете — и ще се върна сама. Лагерът оттук се вижда много добре, димът също.
— Страхувам се, че ще се изгубиш.
— Няма да се изгубя. Във високата джунгла може и да се изгубя, но тук,виж колко е ниска тревата.
— Може да те нападне нещо.
— Сам казваше, че лъвовете и пантерите не излизат на лов през деня. Пък и нали чуваш как Кинг реве от мъка за нас. Какъв лъв би се осмелил Да ловува там, където се чува гласът на Кинг?
И тя започна да упорствува.
— Мили Сташек, сама ще си отида, като голяма.
Стас се поколеба малко и накрая се съгласи. Кинг, който търсеше Нели, ревеше често-често. В ниската трева нямаше опасност да се изгуби, а за лъвове, пантери и хиени и дума не можеше да става, защото тези животни търсят плячката си само през нощта.
Всъщност момчето-знаеше, че с нищо не би направило по-голямо удоволствие на момичето, отколкото ако му покаже, че вече не го счита за малко дете.
— Добре — каза, — върви сама,но върви направо и не се улисвай много по пътя.
— А мога ли само да си набера от тези цветя? — попита Нели, като посочи храста „кусо“1 покрит с безброй розови цветове.
— Можеш.
Като каза това, той я накара да се обърне и за по-голяма сигурност й посочи, още веднъж горичката, сред която се издигаше димът от бивака и се чуваше ревът на Кинг, след това се шмугна във високата джунгла, която покриваше брега на прулома.
Но още не беше извървял и сто крачки и го обзе тревога. „Глупост е от моя страна — помисли си той, — че позволих на Нели сама да се разхожда из Африка, глупост! Глупост! Тя е такова дете! Не бива нито крачка да се отделям от нея, освен ако е с Кинг. Кой знае какво може да се случи. Кой знае дали под розовия храст не се спотайва
——
1 Braiera anthelmitika — чудесно растение, чиито зърна са много добро лекарство срещу тенията. Среша се предимно в Южна Абисиния. — Б. пр.
някаква змия, от прулома могат да излязат големи маймуни и да ми я отвлекат или изпохапят. Пази боже. Направих голяма глупост!“:
И тревогата му се превърна в гняв, насочен срещу самия него, в ужасен страх. Без да мисли повече, той се върна, сякаш докоснат внезапно от лошо предчувствие. Като вървеше забързан, с невиждана сръчност, която бе придобил вече от ежедневното ходене на лов, той държеше пушката готова за стрелба и пристъпваше между трънливите мимози без всякакъв шум, също като пантера, когато нощем се промъква към стадо антилопи. След миг, показа глава от високия храсталак, погледна и се вкамени. Нели стоеше пред храста „кусо“ с протегнати напред ръце, розовите цветя, които беше изпуснала от ужаса, бяха паднали в краката й, а на двайсет и няколко крачки сред ниската трева към нея лазеше голям сивобелезникав хищник.
Стас виждаше ясно неговите зелени очи, вперени в бялото като платно лице на момичето, неговата стеснена глава със сплеснати уши, неговите плешки, щръкнали нагоре, поради дебнещите и пълзящи движения, дългото му тяло и още по-дълга опашка, чийто край мърдаше с леки котешки движения. Още миг — един скок и с Нели щеше да бъде свършено.
При това положение каленото и свикнало с опасностите момче за миг разбра, че ако не се овладее, ако не си възвърне спокойствието и хладнокръвието, ако изстрелът излезе несполучлив и само рани хищника, та макар и тежко, момичето ще трябва да загине. Но вече умееше до такава степен да се владее, че под влияние на тези мисли ръцете и краката му изведнъж станаха спокойни като стоманени пружини. С един поглед забеляза тъмното петно около ухото на хищника, с едно леко движение насочи към него цевта на пушката и гръмна.