От ден на ден пътуването ставаше по-мъчително. В селата, на които се натъкваше керванът, безкрайно дивото население ги посрещаше със страх, но предимно с неприязън и ако не беше големият брой въоръжени пазачи, както и видът на белите лица, на Кинг и Саба, голяма опасност щеше да заплашва пътешествениците.
С помощта на Кали Стас успя да разбере, че по-нататък въобще няма села и че страната е безводна. Трудно беше да се повярва, защото срещаните многобройни стада трябваше да пият някъде, обаче разказите за пустинята, в която няма нито реки, нито локви, изплашиха негрите и те започнаха да бягат. Първи дадоха пример М’Куне и М’Пуа. За късмет, бягството беше забелязано навреме и конната потеря ги хвана недалеч от лагера, а когато ги доведоха, Кали с помощта на бамбуковия прът им обясни цялата неуместност на тяхната постъпка. Стас събра всички пазачи и им държа реч, която младият негър превеждаше на местния език. Възползувайки се от това, че на предишния престой лъвовете ревяха цяла нощ около лагера, Стас се опита да убеди своите хора, че който избяга неминуемо ще стане тяхна жертва. а пък ако нощува на акациите, там ще го намери още по-опасното вобо . След това каза, че там, където живеят антилопи, трябва да има вода, ако ли пък по пътя по-нататък попаднат на безводни местности, могат да вземат запаси за два-три дни в меховете, ушити от антилопови кожи.
Като слушаха думите му, негрите често си повтаряха едни на други: „О, майко, каква истина!“, но през следващата нощ, избягаха петима от племето Самбуру и двама от Вахима, а след това всяка нощ изчезваше по някой човек.
М’Куне и М’Пуа не си опитваха късмета втори път поради това, че Кали заповяда да ги връзват всеки ден след залез слънце.
Но местността ставаше все по-суха, а слънцето обгаряше безмилостно джунглата. Не се виждаха дори акации. Все още се появяваха стада антилопи, но по-малобройни. Магарето и конете намираха още достатъчно храна, защото под високата изсъхнала трева на много места се криеше по-ниска, по-зелена и неизсъхнала съвсем. Но Кинг, макар и да не прибираше, отслабна. Когато намереше акация, чупеше я с глава и старателно огризваше листата и дори миналогодишните шушулки. Керванът намираше наистина почти всеки ден вода, но много често тя беше лоша и трябваше да се филтрира, или бе солена, и въобще недобра за пиене. СлеД това на няколко пъти се случи изпратените от Стас напред хора, начело с Кали, да се връщат, без да са намерили нито локва, нито скрити сред земните пукнатини ручейчета. Кали съобщаваше със загрижено лице: „Мади апана“ (няма вода).
Стас разбра, че това последно пътуване съвсем няма да бъде по леко от предишните и започна да се тревожи за Нели, защото и при нея настъпиха промени. Лицето й, вместо да обгори от слънцето и вятъра, с всеки изминат ден ставаше по-бледо, а очите й губеха обикновения си блясък. На сухата равнина без комари нямаше наистина опасност от тропическа треска, но се виждаше, че страшните горещини изтощават силите на момичето. Сега момчето гледаше със съжаление и с тревога малките й ръчички, които бяха станали бели като хартия, и се упрекваше сурово, че е загубил твърде много време с приготовленията и обучението на негрите по стрелба и сега я излага на опасност с пътуването в този зноен период.
Сред такива грижи минаваха един след друг дните. Все по-жадно и безмилостно слънцето изпиваше влагата и живота от земята. Тревите се свиха и изсъхнаха до такава степен, че се чупеха под краката на антилопите, а пробягващите, макар и малобройни стада вдигаха облаци прах. Ала пътешествениците попаднаха още веднъж на рекичка, която познаха отдалеч по дългите редици дървета, израснали край брега. Негрите хукнаха в надпревара към дърветата и като стигнаха до брега, налягаха в плътни редици, потопиха глави и пиеха толкова жадно, че спряха едва когато крокодил захапа един от тях за ръката. Останалите се хвърлиха да спасяват другаря си и за миг измъкнаха от водата противното влечуго, което обаче не искаше да пусне ръката, макар да му отваряха челюстите с копия и ножове. С него се справи Кинг, който постави отгоре му крак и го сплеска така лесно сякаш беше гнила гъба.