Ераст Петрович никога не беше виждал такъв разпит.
— Какво сте го овързали, все едно е на електрическия стол? — учуди се князът, когато влязоха в стаята за разпити. — Чували ли сте за това последно американско изобретение18? Ей тук и тук (посочи китката и темето на арестанта) се слагат електроди и се пуска ток. Просто и ефективно.
— Плашите ли ме? — нагло се усмихна вързаният с щърбава уста. — Няма нужда. Не ме е страх от изтезания.
— Хубава работа — изненада се Пожарски. — Какви изтезания? В Русия сме, да не сме в Китай? Наредете да го развържат, Пьотър Иванович. Що за азиатщина, мили Боже.
— Непоправим субект — предупреди го Бурляев. — Може да ни се нахвърли.
Князът сви рамене:
— Шестима сме тук и все здравеняци. Да се нахвърли. Докато му разкопчаваха каишите, петербуржецът с любопитство разглеждаше заловения терорист. И внезапно прочувствено каза:
— Боже Господи, Николай Йосифович, дори не си представяте колко се радвам да ви видя. Запознайте се, господа. Пред вас е Николай Селезньов, самият той, безстрашният герой на революцията. Същият, който миналото лято застреля полковник Фон Бок, а после с експлозии и канонади избяга от затворническата кола. По вашето описание веднага го разпознах. Взех досието — и ето ме. За стар приятел душа давам.
Не се знае кого повече изненадаха думите му: дали слисаните московчани или арестанта, застинал с глуповата физиономия — устата му още извита в усмивка, а веждите вече учудено вдигнати.
— Аз пък съм полковник Пожарски, заместник-директор на Департамента на полицията. Щом сте в Бойната група сега, Николай Йосифович, значи сме се срещали на Аптекарския остров. Незабравима среща — и все в същото темпо енергично продължи: — Сам Бог ви праща, душо моя. Насмалко вече да си подам оставката — и изведнъж се появявате. Направо ми иде да ви разцелувам — той даже направи някакво движение към арестанта, сякаш наистина възнамеряваше да го целуне, и безстрашният терорист неволно се притисна в облегалката на стола. — Докато пътувах с влака, съчиних една статийка — довери му неудържимият царски адютант и извади от чантата си изписан лист. — Заглавието е: „Вижда се краят на БГ“. Подзаглавие: „Триумф за Департамента на полицията“. Чуйте сега: „За злодейската смърт на незабравимия Иван Фьодорович Храпов възмездието дойде незабавно. Тялото на загиналия още не е погребано, а московските криминалисти вече хванаха свръхопасния терорист Н.С., който даде подробни сведения за дейността на Бойната група, на която е член.“ Тук стилът е малко грапав, „който“ — „която“, но няма страшно, в редакцията ще го оправят. Нататък да не чета — смисълът ви е ясен.
Задържаният — на име Николай Йосифович Селезньов, както се оказа — се подсмихна:
— Как да не ми е ясен. Искате да ме компрометирате пред другарите?
— И това за вас ще е по-ужасно от бесило. Нито в затвора, нито в каторгата никой от политическите няма да ви погледне. Защо държавата да ви наказва, да носи отговорност за вас. Сам ще си наденете примката.
— Не бойте се, няма. На мен ще ми повярват, не на вас. Другарите ми са наясно с уловките на Тайната полиция.
Пожарски не възрази.
— Естествено, кой ще повярва, че безупречният герой на терора се е пречупил и всичко е издал. Психологически е недостоверно, знам. Само че… Боже, къде са… — той порови в жълтата си чанта и извади тесте средни на големина четвъртити фотографии. — Ето ги. Брей, притесних се, помислих, че в бързината съм ги оставил на бюрото. Само че, викам, безупречен ли е? Знам, че в партията ви властват строги нрави. По-добре да бяхте се хванали с анархистите, Николай Йосифович, при тях е по-такова, свободно. Особено с любознателния ви характер. Вижте, господа, тези фотографски снимки. Направени са през таен отвор в едно от най-долните заведения на „Лиговка“. Ето го нашия Николай Йосифович, тук е сниман отзад. А това с него е Любочка, единайсетгодишно дете. Тоест дете, разбира се, в смисъл на възраст и телосложение, а по опитност и табиети не е никакво дете. Но ако човек не познава биографията й, картинката е гнус. Ето, Пьотър Иванович, погледнете тази. Тук и Николай Йосифович добре си личи.
18
Първото смъртно наказание на електрически стол е изпълнено на 6 август 1890 г. Осъденият е Уилям Кемлър, известен и като Джон Харт. В енциклопедията на Братя Данчови (1936) този вид умъртвяване е наречен „електрокуция“. — Б.пр.