Полицейските служители се струпаха около Пожарски и с интерес разглеждаха снимките.
— Каква гадост, Ераст Петрович, вижте! — възмутен възкликна Смолянинов и подаде на Фандорин една от фотографиите.
Той я погледна бегло и нищо не каза.
Арестантът пребледня, нервно захапа устна.
— Погледнете и вие — направи му знак князът. — И за вас е интересно. Сергей Виталиевич, драги, подайте му ги. И да ги скъса, няма страшно, ще извадим нови. Покрай тези снимки психологическият портрет на господин Селезньов придобива съвсем различен вид. Разбирам, Николай Йосифович — пак се обърна към терориста, който гледаше фотографията като гръмнат. — Не че сте някакъв си мизерен развратник, а само от любопитство. Опасна работа е прекаленото любопитство — Пожарски изведнъж се доближи до нихилиста, здраво го хвана с две ръце за раменете и му заговори бавно, насечено, сякаш забиваше пирони: — Селезньов, не ви чака героичен процес, на който дами от залата да се изповлюбят във вас. Ще ви заплюят собствените ви другари като предател и мръсник, опетнил светлия лик на революцията.
Арестантът като омагьосан го гледаше от долу на горе.
— А сега ще ви представя другата възможност — князът махна ръце от раменете му, придърпа стол и седна, елегантно преметна крак връз крак. — Вие сте смел, весел, неукротим човек. За какво са ви тези скучни великомъченици — вашите досадни революционни другари? Те са като пчелички, дето трябва да се събират в общ рояк и да живеят според правилата, а вие сте единак, независим сте и си имате собствени закони. Признайте, дълбоко в душата си ги презирате. За вас те са чужди хора. Вие си падате по игрички на стражари и апаши, да си рискувате живота, да се задявате с полицията. Дайте аз да ви вкарам в игра — по-интересна и по-рискована от революционната. Сега сте кукла в ръцете на партийни теоретици, дето си пият кафето със сметана по Женеви и Цюрихи, докато наивници като вас проливат кръвта си по руските улици. Аз пък ви предлагам самият вие да станете кукловод и да дърпате конците на цялата вълча глутница. Уверявам ви, невероятна наслада е.
— Аз ще ги разигравам, а вие — мен? — с дрезгав глас попита Селезньов.
— Много ще ми се дадете! — засмя се Пожарски. — Напротив, изцяло и напълно ще завися от вас. На вас залагам всичко, играя ва-банк! Ако се провалите, цялата ми кариера отива по дяволите! Нали виждате, Селезньов, докрай съм откровен с вас. Впрочем какво е революционното ви име?
— Рахмет.
— А за мен ще сте… да речем, Гвидон.
— Защо Гвидон? — в недоумение сбърчи чело Селезньов с вид на човек, който не успява да следва бързия развой на събитията.
— Защото ще прелитате от вашия си остров Буян при мен, в царството на цар Салтан, ту като комар, ту като муха, ту като оса19.
В този миг Ераст Петрович изведнъж разбра, че терористът вече е завербуван. Още не е казал „да“, но вече е минал невидимата граница.
И наистина нататък всичко се разви скорострелно, за броени минути.
Първо Рахмет безгрижно, все едно за нещо незначително, отговори на бързите въпроси на виртуозното фанте за броя на членовете в Бойната група (били само четирима: главният — с прякор Грин, Емеля, Червенушката и самият Рахмет). После колоритно обрисува всеки. За главатаря например каза следното: „Той е като в английския роман «Франкенщайн», получовек-полумашинария. Когато говори или се движи, направо се чува как му дрънчат чарковете. За Грин съществува само черно и бяло, той е несъкрушим.“
Със същата готовност и без съпротива Рахмет даде адреса на конспиративната квартира и дори съгласието доброволно да им сътрудничи написа с лекота — все едно любовна бележка. При това нямаше уплашен или смутен вид, а по-скоро съсредоточен, като човек, който открива небивали хоризонти и още не се ориентира добре в новата местност.
— Вървете, Гвидон — каза Пожарски и крепко му стисна ръка. — От вас се иска да намерите Грин и да ни го осигурите. Трудна задача, но за вас изпълнима. И не се бойте, няма да ви изиграем. За нас сега сте най-главният човек, само на вас разчитаме. За връзката се разбрахме. Дай Боже всичко да е наред. Ако пък не вярвате в Бог — на добър час и късмет.