Щом се затвори вратата зад гърба на преснопокръстения „сътрудник“ Гвидон, Бурляев уверено заяви:
— Ще избяга. Какво ще кажете да изпратим подире му един-двама читави агенти?
— В никакъв случай — поклати глава князът и се прозя. — Първо, от Бойната група може да ги забележат и ще го провалим. И второ, да не обиждаме нашето комарче с недоверие. Знам ги тоя тип хора. Ще ни сътрудничи най-усърдно и от сърце, с вдъхновение и фантазия. Докато не му доскучае. Важното е, господа, да не изпуснем този момент. А той непременно ще настъпи — когато нашият Гвидон изведнъж почувства, че още по-пикантно би било да направи двойно предателство, тоест да дърпа конците и на двете кукли — полицейската и революционната, да стане главен кукловод. Е, на това място валсът ни с Николай Йосифович ще свърши. Само трябва да чуем в кой миг музиката секва.
— Съвършено вярно! — пламенно възкликна Зубцов, с искрено възхищение вперил очи в столичния психолог. — Много съм мислил за това, но вътрешно го наричах другояче. Да се хванеш със „сътрудник“, господа, е все едно да се впуснеш в тайна връзка с омъжена дама. Трябва да бдиш над нея, искрено да я обичаш и непрестанно да внимаваш да не я компрометираш, да не съсипеш семейното й благополучие. А когато чувството изстине, трябва да се разделиш с нея кавалерски и да й подариш нещо приятно за спомен. Без тежки думи и взаимни обиди.
Пожарски изслуша развълнуваното слово на младия мъж с внимание и обобщи:
— Романтично, но по същество е вярно.
— Може ли и аз да кажа? — цял изчервен се обади и Смолянинов. — Вие, господин полковник, много хитро го завербувахте този Рахмет, разбира се, но ми се струва, че е нередно закрилниците на държавата да си позволяват нечестни методи — и продължи в скороговорка, да не би да го прекъснат. — Всъщност отдавна ми се щеше честно… Ние работим неправилно, господа. Ето този Рахмет е застрелял командира на полка, избягал е от арест, убил е наш човек и кой знае какво още е извършил, а ние го пускаме. Той си е за затвора направо, а ние разчитаме да спечелим покрай него, вие пък дори му стискате ръка. Да, разбирам, че така по-бързо ще разплетем случая, но може ли разкриването му да е на такава цена? Вместо да сме стожери на справедливостта и чистотата, ние още повече от нихилистите покваряваме обществото. Това не е хубаво. А, господа? — в търсене на подкрепа поручикът погледна двамата си началници, но Сверчински с укор поклати глава, а Фандорин, макар да го гледаше със симпатия, нищо не каза.
— Защо мислите, младежо, че държавата — това е справедливост и чистота? — добродушно се усмихна Пожарски. — Хубава справедливост! Предците ни, разбойници, са натрупали богатства, отнемайки ги от собствените си съотечественици, и са ни ги завещали, за да можем да се обличаме красиво и да слушаме Шуберт. В моя случай впрочем нямам нищо завещано, но това е подробност. Чели ли сте Прудон20? Собствеността е кражба. И ние с вас сме стража, сложена да охранява краденото. Така че не се самоизмъчвайте с илюзии. По-добре разберете следното, ако не можете без нравствена обосновка. Нашата държава е несправедлива и нечиста. Но по-добре така, отколкото бунт, кръв и хаос. Бавно и с нежелание, но обществото все пак леко се прочиства, добива малко по-приличен вид. Нужни са векове. А революцията ще го срине назад във времената на Иван Грозни. Пак няма да има справедливост, само дето ще се появят нови разбойници и отново те ще имат всичко, останалите — нищо. Даже прекалено поетично се изразих за стражата. Ние с вас, поручик, сме лайночистачи. Чистим нужниците, та говната да не прелеят навън. Ако не искате да се цапате, свалете синята униформа и си търсете друга професия. Не ви притискам, а ви съветвам най-сърдечно — и полицейският заместник-директор потвърди искреността на последните си думи с мека усмивка.
Подполковник Бурляев изчака края на абстрактната дискусия и делово попита:
— Ваше сиятелство, да наредя ли да завардят квартирата на доцент Аронзон?
— Не-не, те отдавна са се изпарили оттам. Не закачайте Аронзон. Иначе рискуваме да издадем Гвидон. А и за какво ни е Аронзон? Някакъв си „симпатизант“, голяма работа. Ще ни опише терористите ли? Вече разполагаме с описанията им. Повече ме интересува тази Игла, дето им е партийна свръзка. Нея да я спипаме, пък…
Той млъкна изведнъж, скочи към вратата и рязко я отвори. Точно отпред се мъдреше жандармерийски офицер с много светла коса и прасешки цвят на лицето, което пред очите им стана още по-розово. Ераст Петрович позна щабротмистър Зейдлиц, преторианеца на генерал Храпов, понастоящем проснат в дисекционната зала без никаква нужда от охрана занапред.
20
Френски социалист, публицист, философ, теоретик на анархизма (1809–1865), обявява едрата капиталистическа собственост за кражба, защитава дребната собственост, която не е свързана с експлоатация. — Б.пр.