Жули му се усмихна чаровно, нежно, но също тъй нежно се усмихна и на Грин. Колкото и да е странно, той не забеляза в погледа й капка вина или неудобство.
— Разотивайте се — рече Грин и стана. — Първо Коза и Жули. После Гвоздея и Марат. След тях Шварц, Бобъра и Нобел. — А докато ги изпращаше в антрето, даде последни наставления. Помъчи се да говори ясно, без да изпуска думи: — Гредата да се стовари в без десет, не по-рано, че метачите може да я разкарат… Стреляте от укритието, няма да се показвате. Опваш ръка и пушкаш. Не е зор да ги избиете, а да ги изненадате и да им отворите работа… Важното е от вас никой да не отнесе куршума. Няма как да се изнасят ранените. Не бива и да се изоставят. Който е улучен и не може да офейка — да се гръмне. Слушайте Рахмет и Емеля.
Когато си тръгнаха и последните трима, Грин заключи вратата и тръгна да се връща в кабинета, но изведнъж забеляза, че от джоба на черното му палто, провесено на закачалката, стърчи бяло ъгълче. Какво е — разбра веднага.
Закова се на място, нареди на сърцето си да спазва ритъма. Извади листчето, вдигна го до очите си (в антрето беше тъмно) и прочете:
Градът е опасан с жандармерия. Избягвайте гарите и заставите. Блокадата е под командването на полковник Сверчински. Тази нощ той ще е на Николаевската гара в дежурната стая. Пробвайте да се възползвате — нанесете отвличащ удар.
И най-важното — пазете се от Рахмет, той е предател.
Грин мимоходом забеляза, че бележката не е написана на „ундервуд“ като предишните, а на „ремингтън“, и потърка чело да си размърда мозъка.
— Грин, къде се загуби? — чу гласа на Емеля. — Ела тук!
— Сега! — викна той. — Отивам до тоалетната.
В клозета той се подпря на мраморната стена и взе да прехвърля по точки нещата за размисъл, започвайки от по-несъществените.
Откъде се е появило писмото? Кога? На гарата не беше със своето, а с Рахметовото палто, понеже за всеки случай взе бомба, а джобове му бяха по-удобни. Неговото цял ден остана на закачалката. Значи кръгът се свива. Може да изключи всички, които сега са в Петербург. Московчаните също. Ако ТГ е един човек, а не двама или повече. Може „Г“-то също да означава „група“? Терористична група? Глупости. Добре, оставяме го за по-късно.
Сверчински. Да не беше ексът — прекрасна идея. Ще накажат висшестоящ жандармерист, а и ще поразредят блокадата. Отвличащ удар — много правилно. Сега е важно не самите те да изчезнат от Москва, а да прехвърлят парите. Времето ги притиска. Но ще имат ли сили за две акции? Това ще се изясни след екса.
И сега вече дойде ред за най-трудното, което в бележката беше подчертано с химически молив.
Рахмет — предател. Възможно ли е?
Да, отговори си Грин. Възможно е.
Тогава става ясно предизвикателството и ликуването в очите му. Не са го пречупили жандармеристите, а играе нова роля. Мефистофел, Ванка Каин или каквото си въобразява.
Ами ако сведенията на ТГ са неверни? Досега ТГ не е грешил, но тук става дума за живота на негов другар.
Грин се погрижи от вчера Рахмет да не мърда от квартирата. Днес нареди на Емеля да не изпуска от очи провинилия се, в което след нощната авантюра на бившия улан нямаше нищо странно.
Планът му беше да постави на Рахмет по време на екса най-опасната задача. Нека с дела да докаже дали е честен или не.
Сега обаче излиза, че Рахмет не бива да участва. Грин взе решението, натисна медното копче на казанчето — последна дума на техниката в санитарията, и излезе от тоалетната.
Рахмет, Емеля, Червенушката и Арсений, синът на отсъстващия стопанин, стояха пред начертаната с въглен схема.
— А, най-после — обърна към него възбудено светнали очи Червенушката. — Тревожим се тук дали ще се справите само вие с Коза. Все пак сте само двама, а ние сме цяло пълчище.
— Много е рисковано — обади се и Рахмет в подкрепа на малкия. — Освен това дали не се предоверяваш на тоя попски Рокамбол23. Да не ни махне за сбогом с всичките парици? Дай да дойда с вас, а Емеля ще метне бомбата.
23
Рокамбол — Мистериозен персонаж, който играе голяма роля в романите на П. дю Терай. Името се превръща в синоним на авантюрист, участник в невероятни приключения. — Б.пр.