Ераст Петрович малко се учуди, че банкерът вкъщи е с фрак и си е окачил звездата — може би и той отиваше някъде. Във всеки случай не и на палачинки у Долгорукой, за тая цел Авесалом Ефраимович първо трябваше да стане барон.
— Такава чест, такава чест за Фирочка да отиде на вечеря за избрани хора у негово сиятелство. Много-много се радвам — банкерът стигна вече непосредствено до госта и му протегна бяла пухкава ръчица. — От все сърце се радвам на запознанството ни. Ние всеки четвъртък правим журфикс25, чувствайте се искрено поканен. Но защо на журфикс — идвайте винаги, когато пожелаете. С жена ми много поощряваме Фирочка за познанството с вас.
Последното изречение с простодушието си хвърли статския съветник в известно смущение. Той се сконфузи още повече, забелязвайки, че вратата към вътрешните стаи на етажа леко е отворена и някой се е втренчил в него.
Но по стълбите вече слизаше Есфир — с такъв тоалет, че Фандорин веднага забрави и за двусмисленото си положение, и за загадъчния наблюдател.
— Тате, защо пак си сложил тая дрънкулка? — сопна се тя. — Веднага я свали, та да не си помисли, че и нощем спиш с нея! Сигурно вече си го поканил на журфикс, нали? Да не си стъпил, Ераст. Само това липсваше! Аа — Есфир забеляза открехнатата врата, — мамичка наднича. Не се хаби, няма да се омъжа за него!
Веднага се разбра кой командва в тези мраморни чертози. Вратата мигом се затвори, татенцето уплашено прикри звездата и съвсем плахо зададе въпрос, който твърде много интересуваше и Ераст Петрович:
— Фирочка, сигурна ли си, че в този вид можеш да се явиш при негово сиятелство?
Мадмоазел Литвинова беше опънала златна мрежичка върху късата си черна коса, сякаш носеше бляскав шлем на главата си; алената й туника в гръцки стил беше стегната в кръста с широк брокатен пояс и падаше надолу на широки дипли; но най-смайващо беше деколтето й почти до талията — даже не толкова поради дълбокия разрез, колкото заради очевидно липсващите отдолу елече и корсет.
— В поканата се казва: „Дамите са в правото си да избират тоалети по свое усмотрение.“ Защо — тревожно погледна към Фандорин, — не ми ли отива?
— Много ти отива — обречено отвърна той, предвиждайки ефекта.
Ефектът надмина най-ужасните му предчувствия.
За вечерята у генерал-губернатора мъжете бяха дошли без ордени, но с черни фракове и бели папийонки, дамите — с полуофициални рокли в бяло-сивата гама. На този гравюрен фон Есфир пламенееше като алена роза на замърсен мартенски сняг. Фандорин измисли и още едно сравнение: птица фламинго, случайно влетяла в кокошарник.
Тъй като вечерята се водеше неофициална, негово сиятелство още не се беше появил, та да имат гостите възможност да пообщуват спокойно помежду си, но фурорът от появата на Фандориновата спътница беше толкова силен, че обичайният в подобни случаи лек разговор изобщо не вървеше — миришеше ако не точно на скандал, то поне на пикантност, за която утре ще говори цяла Москва.
Жените разглеждаха тоалета на подстриганата госпожица, съшит по най-безсрамната последна мода, която още будеше възмущение дори в Париж, презрително свили устни и с жадни пламъчета в очите. А мъжете, неосведомени за наближаващата революция в света на дамската мода, слисани зяпаха волното полюшване на двете полукълба, едва прикрити с ефирния плат. Гледката впечатляваше много повече от обичайното разголване на женските рамене и гърбове.
Есфир обаче изобщо не изглеждаше смутена от всеобщото внимание и фиксираше околните с още по-очебийно любопитство.
— Кой е този? — със силен шепот питаше тя статския съветник. — А тази гърдестата? — и по едно време чак възкликна: — Боже Господи, що за куриоз?
Ераст Петрович отначало изтърпя. Любезно поздравяваше познатите и се преструваше, че не забелязва прицела на многобройните погледи, включително и усилени с лорнети. Но когато пред него се появи Фрол Григориевич Ведишчев и прошепна: „Вика ви“, Фандорин с оправданието за служебен ангажимент се измъкна от Есфир и с позорна скорост се понесе към вътрешността на резиденцията, изоставил спътницата си на произвола на съдбата. На вратата се озърна.
Есфир не изглеждаше никак смутена и хич не погледна дезертьора. Тя стоеше срещу котило дами и ги разглеждаше със спокоен интерес, а дамите с всичка сила се преструваха на увлечени в непринуден разговор. Очевидно нямаше защо да се тревожи за мадмоазел Литвинова.
Долгорукой изслуша отчета на чиновника за специални поръчения с нескрито удоволствие, макар за пред очи уж да поахка относно държавните пари, които и без това щяха да отидат в Туркестан.