— Не е речено всичко да е на тяхна страна — каза Владимир Андреевич. — Намерили се умници да винят за всичко Долгорукой. Ами опитайте вие. Значи столичанинът удари на камък? Тъй му се пада, тъй.
Ведишчев най-после стегна колосаната яка на княза и леко ръсна с талк сбръчканата му шия, за да не си прежули кожата.
— Фролушка, тук ми я поправи — негово сиятелство, изправен пред огледалото, позавъртя глава и посочи леко кривналата се кестенява перука. — Ераст Петрович, този Храпов няма да ми го простят. Получих от негово величество много студено писмо, така че всеки момент ще ме пръждосат. Но все пак много ми се щеше накрая да натрия носа на камарилата. Да им тикна във физиономиите случая разкрит: на ви сега и да помните Долгорукой. А, Ераст Петрович?
Статският съветник въздъхна:
— Не мога да ви обещая, Владимир Андреевич. С вързани ръце съм. Но ще п-пробвам.
— Да, разбирам… — князът тръгна към вратите за салона. — Какво става? Събраха ли се гостите?
Вратите се разтвориха сякаш от само себе си. На прага Долгорукой спря, за да остави време на гостите да се съобразят с появата на стопанина и да се подготвят както подобава.
Князът огледа събралите се и трепна:
— Коя е онази там в червено? Дето единствена е с гръб?
— Есфир Авесаломовна Литвинова, моята позната — тъжно отговори чиновникът. — Нали ми писахте…
Долгорукой присви далекогледи очи, примлясна.
— Фрол, миличък, тичай в банкетната зала и смени картичките на масата. Премести губернатора и съпругата му, а Ераст Петрович и неговата дама ги сложи да са ми отдясно.
— Какво? В мутрата? — недоверчиво попита генерал-губернаторът и внезапно премига — чак сега беше видял как се отваря деколтето на съседката му.
В челото на масата, където седяха най-видните гости, след грозната дума настъпи тишина.
— Да, в мутрата — високо повтори Есфир на възглухия старец. — Директорът на гимназията ми каза: „С това поведение, Литвинова, няма да ви търпя тук за никакви чифутски сребърници.“ И аз го шибнах право в мутрата. Вие как щяхте да постъпите на мое място?
— Да, наистина не сте имали друг изход — призна Долгорукой и полюбопитства: — И какво?
— Ами нищо. Изключи ме със свидетелство за неблагонадеждност и завърших като частна ученичка.
Есфир седеше между княза и Ераст Петрович и успяваше хем да се наслади на прочутите пръхкави палачинки, хем оживено да си бъбри с московския властник.
Всъщност разговаряха само двамата — негово сиятелство и екстравагантната гостенка. Всички останали в този край на масата не гъкваха, а клетият статски съветник направо се беше вкаменил.
Женската чувственост, работническият проблем, вредата от бельото, границите на заселване — това бяха само някои от темите, на които успя да се спре мадмоазел Литвинова до третото сервиране. Когато за малко излезе — с точното съобщение къде именно отива, — Владимир Андреевич в пълен възторг прошепна на Фандорин: „Elle est ravissante, votre elue.“26 Но и Есфир на свой ред сподели с Ераст Петрович одобрително за княза: „Мил дядка. Защо ли моите хора толкова го ругаят?“
На шестото сервиране, когато след палачинките с моруна, пастет от чига и хайвер, внесоха плодове, всякакви видове мед и сладка, в далечния край на банкетния салон се появи дежурният адютант. Той притича на пръсти през цялото дълго помещение, потраквайки с акселбантите, и пробегът му не остана незабелязан. Отчаяното лице на офицера издаваше, че се е случило нещо необикновено. Гостите взеха да се обръщат подире му и само генерал-губернаторът оставаше в неведение, защото шепнеше нещо на ухо на Есфир Авесаломовна.
— Гъделичкате ме — каза тя, отдръпна се от бухналите боядисани мустаци и с любопитство зяпна адютанта.
— Ваше сиятелство, извънредно произшествие — задъхан доложи капитанът.
Мъчеше се да говори тихо, но в настъпилата тишина думите му отекнаха над целия салон.
— А? Какво има? — попита все още усмихнат Долгорукой. — Какво произшествие?
— Току-що съобщиха. На Николаевската гара е извършено покушение срещу изпълняващия длъжността началник на Губернското жандармерийско управление Сверчински. Полковникът е убит. Адютантът му е ранен. Има и други жертви. Нападателите са изчезнали. Движението на влакове към Петербург е спряно.
Глава осма
През нощта спа само два часа. И не заради дървениците, задуха и пулсиращата болка — подобни дреболии не заслужаваха внимание. Имаше къде по-насъщен проблем.