— За да убият един жандармерийски полковник, вместо когото още утре ще пратят друг, революционните герои пътем са отнесли черепа на абсолютно невинна жена и са откъснали краката на младо момче. Мерзост и злодейство, т-това е твоята революция!
— Аа, значи революцията била мерзост? — скочи Есфир и войнствено подпря ръце на хълбоците си. — А твоята империя не е мерзост? Терористите леят чужда кръв, но и своята не жалят. Те жертват живота си, затова са в правото да искат жертви и от другите. Те убиват неколцина заради благоденствието на милионите! А тия, на които служиш ти, тези жаби със студена мъртва кръв, душат и тъпчат милиони хора заради благоденствието на шепа паразити!
— „Душат, тъпчат“ — каква е т-тази евтина риторика — Фандорин уморено разтри чело, вече разкаян за избухването си.
— Риторика ли? Риторика?! — Есфир едва си пое дъх от възмущение. — Ама… Ама виж! — тя грабна вестника, захвърлен на леглото. — Ето, „Московские ведомости“. Четох го, докато те чаках. В един и същ брой на две различни страници. Първо една робска лиготия, да ти се доповръща:
Московската Градска дума излезе с постановление да се преподнесе паметна купа от щастливите граждани на царския адютант княз Белоселски-Белозерски, приносител на височайшето послание на Божия помазаник до московчаните по повод коленопреклонния адрес, преподнесен на Негово императорско величество за ознаменуване наближаващата десетгодишнина на настоящето благословено царстване…
Ужас, гади ми се. А ето и другото:
Най-сетне Министерството на просветата призова безусловно да се спазва правилото за недопускане в университетите на лица от юдейската вяра, които нямат право да пребивават извън границите на заселване, във всеки случай не и над установената процентна норма. Евреите в Русия са най-тежкото наследство, оставено ни от вече несъществуващото Полско кралство29. Евреите в империята са само четири процента от населението, но миазмите от тази язва отравят с вонята си…
Да продължавам ли? Харесва ли ти? Или ето друго:
Взетите мерки за борба с глада в четири околии, но Саратовска губерния засега не дават желания резултат. Очаква се през пролетните месеци това бедствие да обхване и съседните губернии30. Негово високопреосвещенство Алоизий, архиепископ Саратовски и Самарски, нареди да се отслужат в черквите литургии за превъзмогване на тази напаст.
— Литургии! Как не ви присядат палачинките!
Ераст Петрович, който я слушаше с болезнена гримаса, искаше да подсети изобличителката, че снощи и тя не пренебрегна Долгоруковите палачинки, но се отказа, защото му се видя дребнаво и защото тя беше, общо взето, права.
А Есфир не мирясваше, продължаваше да чете:
Патриотите в Русия са дълбоко възмутени от засиленото латвийско влияние в народните училища в Лифландска губерния31. Децата там са принудени да учат туземното наречие, така че са намалени уроците по вероучение, които били ненужни за неправославните.
— Или от Варшава за процеса на корнет Барташов:
Съдът отказа да изслуша показанията на свидетелката Пшемислска, защото тя не пожела да говори на руски, тъй като не владеела достатъчно добре езика.
— А съдът си е полски!
Последният цитат подсети Фандорин за прекъснатата нишка — убития Арсений Зимин, чийто баща защищаваше във Варшава нещастния корнет. От мъчителния спомен съвсем му призля.
— Да, в държавата е пълно с мерзавци и тъпаци — неохотно призна той.
— Такива са всички или почти всички. А всички или почти всички революционери са благородни и героични хора — категорично заяви Есфир и саркастично го попита: — Това за нищо ли не ти говори?
Статският съветник тъжно кимна:
— Вечното злощастие на Русия. Тук всичко е сбъркано. В защита на доброто са тъпаците и мерзавците, на злото са се посветили мъченици и г-герои.
Такъв ден се случи — в Жандармерийското управление също говореха за Русия.
Пожарски зае осиротелия кабинет на покойния Станислав Филипович, където естествено се пренесе и щабът на разследването. В приемната до непрестанно звънкащия телефонен апарат дежуреше поручик Смолянинов, по-блед от преди, ръката му увесена на ефектна черна превръзка. Той се усмихна на Фандорин над телефонната фуния и посочи вратата на началството — заповядайте.
В кабинета на княза имаше посетител — Сергей Виталиевич Зубцов, кой знае защо, много зачервен и развълнуван.
— А, Ераст Петрович — изправи се насреща му Пожарски. — Виждам по тъмните кръгове под очите ви, че не сте си лягали. На, седя, бездействам. Полицията и жандармерията обикалят улиците, агентите се завират по околореволюционните кътчета и бунища, а аз дебна тук като някакъв грамаден паяк дали някъде няма да се размърда паяжината. Елате да чакаме заедно. Ето и Сергей Виталиевич намина. Излага ми прелюбопитните си възгледи върху работническото движение. Продължавайте, драги. И на господин Фандорин ще му е интересно.
29
След три подялби през 1772, 1793 и 1795 г. между Прусия, Австрия и Русия Полша губи независимостта си, нейни територии са присъединени към Русия заедно с населението си и стотици хиляди полски евреи стават поданици на руските царе. Заграбването на полски земи поражда т.нар. „еврейски въпрос“ — проблема за асимилацията или прогонването на евреите. Въвежда се „граница на заселването“, в края на 80-те години на XIX в. са наложени ограничения за приемането им в руски училища и университети и упражняването на определени професии. По времето на Александър III започват официално подкрепяните погроми, формулата на императора е „една трета покръстване, една трета прогонване и една трета гладна смърт“. През 1891–1892 г. Около 20 000 евреи са изселени от Москва. — Б.пр.
30
През 1891–1893 г. в Русия настъпва масов глад, засегнал 22 губернии, включително главните зърнопроизводителни райони; в селата върлува и жестока холерна епидемия. — Б.пр.
31
Лифландия или Ливония — балтийска провинция в царска Русия с главен град Рига, по-късно е поделена между Естония и Латвия. — Б.пр.