Слабото красиво лице на титулярния съветник Зубцов стана на петна — може би от удоволствие, може би поради някакво друго чувство.
— Казвам, Ераст Петрович, че революционното движение в Русия много по-лесно може да се победи не с полицейски, а с реформаторски методи. С полицейски вероятно е направо невъзможно, защото насилието ражда ответно насилие, още по-непримиримо, и така нещата нарастват до обществен взрив. Тук основното внимание трябва да се насочи към фабрично-заводските работници. Без работническата поддръжка революционерите не могат на нищо да разчитат, селячеството ни е твърде пасивно и раздробено.
Безшумно влезе Смолянинов. Седна до секретарското бюро, несръчно затисна лист хартия с превързаната си ръка и взе да записва нещо, навел глава на една страна като ученик.
— Но как революционерите да бъдат лишени от работническата подкрепа? — попита статският съветник, заинтригуван от какво ли са петната.
— Много просто — Зубцов явно говореше отдавна премислени, наболели неща и не теоретизираше просто така, а май разчиташе да заинтригува с идеите си важната петербургска клечка. — Който живее добре, няма да отиде на барикадите. Ако всички работници имаха такива удобства като в предприятията на Тимофей Григориевич Лобастов — с деветчасов работен ден, с прилична надница, с безплатна болница и отпуска — господа гриновците щяха да останат без препитание в Русия.
— Но как живеят работниците зависи от фабрикантите — отбеляза Пожарски, загледал със симпатия младия мъж. — Никой не може да им заповяда толкова и толкова да плащат и да правят безплатни болници.
— За това сме ние, държавата — тръсна светлорусата си коса Зубцов. — Именно за да заповядаме. Слава Богу, живеем в самодържавна монархия. На най-богатите и умните да се разясни, за да разберат собствената си полза, а после да се прокара закон. Внесен от най-високо място. За твърди правила при набирането на работна ръка. Ако не можеш да ги спазваш — затваряй фабриката. Уверявам ви, че при такъв обрат на нещата императорът няма да има по-верни слуги от работниците. Това ще оздрави цялата монархия!
Пожарски присви черните си очи:
— Разумно. Но трудноизпълнимо. Негово величество има твърди виждания за благото на империята и общественото устройство. За него царят е баща на поданиците, генералът е баща на войниците, а фабрикантът е баща на работниците. Недопустимо е да се меси в отношенията на баща със синовете му.
Зубцов заговори меко, благоразумно — личеше, че върви към най-важното.
— Следователно трябва да се покаже пред върховната власт, ваше сиятелство, че работниците не са никакви синове на фабриканта, че всички те, и работниците, и фабрикантите, са чеда на негово величество. Би трябвало да се превземе инициативата, преди революционерите напълно да организират работниците в множество извън контрола ни. Да браним работниците пред началството, от време на време да попритискаме и индустриалците. Нека обикновените хора полека-лека свикнат с мисълта, че държавната машина бди над трудещите се, а не трепери над богаташките пари. Можем дори да им съдействаме да си създадат трудови съюзи, само че да насочим дейността им не в разрушително, а в законопослушно икономическо русло. Сега му е времето да го направим, ваше сиятелство, после ще е късно.
— Не ме наричайте „сиятелство“ — усмихна се Пожарски. — За свестните си подчинени съм Глеб Георгиевич, пък ако се сближим повече, може и просто Глеб. Голямо бъдеще ви очаква, Зубцов32. За нас умните хора с държавническо мислене цена нямат.
Сергей Виталиевич пламна цял, вече без никакви петна. А Фандорин го попита, внимателно загледан в него:
— Дошли сте тук, в Жандармерийското управление, специално да споделите с Глеб Георгиевич в-възгледите си за работническото движение? Тъкмо днес, когато са ни се стоварили такива грижи на главите?
Зубцов се сви от неочаквания въпрос.
— Естествено, Сергей Виталиевич не е дошъл да теоретизира — каза Пожарски, спокойно загледан във фантазьора. — Тоест и да теоретизира също, но не само. Както разбирам, господин Зубцов, имате да ми съобщите някакви важни сведения, но предварително сте решили да проверите споделям ли генералната ви политическа идея. Споделям я. Всецяло и напълно. Всячески ще ви подкрепя и няма да ви разочаровам. Казах ви: в нашето ведомство умните хора цена нямат. Казвайте сега какво ви води насам.
32
Има се предвид Сергей Вас. Зубатов (1864–1917), жандармерийски полковник, началник на Московската тайна полиция от 1896 г., а по-късно на Специалния отдел на полицията. Инициатор на идея за „полицейски социализъм“ в Русия, наречен „зубатовщина“. — Б.пр.