— Вие сте тъмен, той беше светъл. И лицето — съвсем друго. Но същият израз, и точно така обръщаше глава… Наричах го Тьома, а партийният му прякор беше Фокусника. Беше цар на фокусите с карти… Израснахме заедно. Баща му беше управител в харковското ни имение…
Грин беше чувал за Фокусника. Обесиха го в Харков преди три години. Говореше се, че имал годеница — графска дъщеря. Втора София Перовска33. Значи така. Нямаше какво да каже, пък и тя очевидно не очакваше никакви думи. Сухо се изкашля и се изправи. Грин съвсем лесно си представи всичко останало.
— Ще стоим тук — каза той делово, за да й помогне да преодолее слабостта. — Ще ви чакаме. Значи първо — квартира. Второ — препарати.
Привечер отново се позвъни. Грин прати Емеля и Червенушката на задния вход и отиде да отвори — с бомба в ръката за всеки случай.
На пода до вратата видя бял правоъгълник.
Плик. Някой го е пуснал през процепа за пощата.
Грин отвори вратата.
Нямаше никого.
Пликът беше надписан с печатни букви: „За г-н Грин. Спешно“.
Изключителен случай. Днес в десет ръководителите на криминалното разследване княз Пожарски и статският съветник Фандорин ще бъдат сами, без охрана, в Петросовската баня, къпалня №6. Не изпускайте момента.
Глава единайсета
— Тази небивала вакханалия на терора след толкова години сравнително затишие заплашва професионалната репутация и дори кариерата и на двама ни, обаче същевременно разкрива безкрайни перспективи пред нас. Ако успеем да вземем връх над тези изключително дръзки престъпници, Ераст Петрович, ни е сигурно почетното място в историята на руската държавност и нещо много по-съществено поне за мен — видно място в руската държава. Не искам да се правя на идеалист, какъвто в никакъв случай не съм. Вижте онзи глупав монумент — Пожарски вдигна бастунчето си към двамата бронзови спасители на престола от полското нашествие34.
Увлечен в разговора, статският съветник едва сега забеляза, че са стигнали до Червения площад, отдясно цял в строителни скелета — с пълна пара вървеше изграждането на Горния търговски пазар. Преди половин час, когато ръководителите на разследването забелязаха, че повторно разглеждат вече обсъдената версия (нищо чудно, две нощи не бяха спали), Пожарски предложи да продължат приказките на чист въздух, защото денят беше прекрасен: слънчев, безветрен и студен точно колкото трябва, за да е бодро освежаващ. Вървяха по безгрижната „Тверская“ и говореха по най-насъщните проблеми, обединени от общата грижа и остра опасност. На десетина крачки отзад, с ръце в джобовете, ги следваха ангелите пазители на княза.
— Погледнете го този дръвник — моя прославен предшественик — посочи Глеб Георгиевич седналия истукан. — Настанил се и слуша, а търгашинът размахва ръце и му говори, та се захласва. Да сте чували за някой друг от князете Пожарски освен за героичния ми предшественик? Не, нали? Нищо чудно. Ей тъй са си седели на задните части кажи го триста години, докато си протрият и последните гащи, а Русия междувременно е завзета от такива Минини. Няма значение — Морозови, Хлудови35, Лобастови. Дядо ми — от руската княжеска династия на Рюриковичи — имаше двама крепостни селяни и лично ореше земята. Баща ми умря подпоручик от запаса. А мен, безимотното князче, ме взеха в гвардията само благодарение на благозвучното име. Но каква полза от гвардията, като нямах пет пари в джоба. Ех, Ераст Петрович, не можете да си представите какъв фурор настана, когато подадох прошение да ме прехвърлят от конногвардейската служба в Департамента на полицията. Другарите ми от полка не ме поглеждаха, началството искаше изобщо да ме махне от гвардията, но се бояха да не предизвикат гнева на императора. И какво? Сега бившите ми другари са капитани, само един, който отишъл в армията, е подполковник, а аз съм вече полковник. И не просто полковник, а царски адютант. Не става дума за царския монограм и за някакви предимства, не им отдавам голямо значение. Най-важното е закуската насаме с негово величество, когато веднъж месечно имам дежурство в двореца. А също и безпрецедентният случай — досега не е бивало офицер, макар и от гвардията, но служител в полицията, да се удостоява с такава чест. Императорът има сигурно стотина адютанти, но от Министерството на вътрешните работи съм само аз, това е най-ценното за мен — князът подхвана Фандорин под ръка и тембърът му стана съвсем доверителен: — Не ви разказвам всичко това, за да ви се перча като пълен наивник. Сигурно вече сте разбрали, че съвсем не съм наивен. Не, искам да ви сръчкам, та да не седите вкаменен като онзи там. Ние с вас, Ераст Петрович, сме от стари дворянски родове, на такива като нас се крепи цялата Руска империя. Моят род идва от скандинавските князе, вие сте потомък на кръстоносците. В жилите ни тече древна разбойническа кръв, вековете са я направили тръпчива като старо вино. По-гъста е от разплискания цинобър на търгаши и писарушки. И захапката ни, юмруците ни, ноктите ни трябва да са по-яки, отколкото на всички мининовци, иначе империята ще ни се изплъзне, такива времена идват. Вие сте умен, проницателен, смел, но у вас се усеща една чистофайническа, аристократична вялост. Ако на пътя ви има, с извинение, фъшкия, вие ще я погледнете през лорнета и ще я заобиколите. Нека други стъпят в нея, а вие ще опазите непокътната своята деликатност и белите си ръкавици. Прощавайте, сега нарочно ви говоря грубо и жлъчно, защото ми е наболяло, това ми е отдавнашна idee fixe. Вижте в какво небивало положение се озовахме — по воля на съдбата и стечение на обстоятелствата. Убит е началникът на Жандармерийското управление, убит е началникът на Тайната полиция. Оставаме само ние двамата. От столицата можеха да изпратят нов човек да оглави разследването — директора на департамента или дори самия министър, но тези господа са врели и кипели, те си пазят кариерата и предпочитат да предоставят всички пълномощия на нас двамата. Чудесно! — енергично махна с ръка Пожарски. — Не ни е страх и вече нямаме какво да губим, а можем много да спечелим. В изпратената ни височайша телеграма е казано: „Неограничени пълномощия.“ Разбирате ли какво означава „неограничени“? Това означава, че в момента всъщност ние за известно време управляваме и Москва, и цялото политическо разузнаване на империята. Така че нека не се избутваме с лакти, както беше досега с Бурляев и Сверчински. Бога ми, лаврите ще стигнат и за двама ни. Нека си обединим усилията.
33
Известна руска революционерка (1853–1881), дъщеря на бивш санктпетербургски губернатор; организаторка и участничка в покушението срещу Александър II, скоро след това обесена в Петербург заедно с още четирима народоволци, всеки с надпис „цареубиец“ на гърдите. — Б.пр.
34
Руски народни герои, оглавили московското опълчение срещу полското нашествие през 1612 г. Кузма Минин (? — 1616) — търговец на месо в Нижни Новгород, поема стопанско-финансовите въпроси, а княз Дмитрий Пожарски (1578–1642) отговаря за военните действия. Двамата вземат дейно участие във възстановяването на царската власт и възшествието на династията Романови на руския престол. „На гражданина Минин и княз Пожарски от благодарна Русия“ — гласи надписът на паметника им, издигнат през 1818 г. в центъра на Червения площад срещу Сенатската кула, а по-късно преместен до храма „Василий Блажени“. — Б.пр.
35
Морозови — руски текстилци капиталисти, бивши крепостни селяни; Хлудови — руски търговски род от селски произход, започват с фабрика за памучни платове през 1845 г. — Б.пр.