— Предател ли? — възкликна Зубцов. — При нас, в Тайната полиция?
— Шшт — статският съветник притисна устните си с пръст. — Кой е той и къде точно работи ще разберем с княза днес, като обменим събраните си сведения. Затова сме си уредили толкова тайнствена среща в трета къпалня в „дворянската“ част, с извинение, в Петросовската баня — Ераст Петрович весело се усмихна и отпи от изстиналия чай. — Къде е впрочем скъпият Евстратий Павлович?
Разговорът на Фандорин с Евстратий Павлович Милников, когото статският съветник откри във временния наблюдателен пункт на един прашен таван близо до Лобастовата манифактура, отчасти приличаше на останалите, а отчасти се различаваше, защото освен Пьотър Иванович обсъдиха и несполучливата нощна операция, вероломния милионер и въпроса за подпомагане семействата на загиналите агенти. Но събеседването им завърши по съвсем същия начин: статският съветник съобщи часа и мястото на срещата си с господин заместник-директора, само че посочи четвърта къпалня.
След посещението на наблюдателния пункт Фандорин не предприе нищо повече. Взе файтон и потегли към дома си, като си свирукаше арийка от „Гейша“40, което му се случваше изключително рядко и беше израз на небивал оптимизъм.
В крилото на „Малая Никитская“ между Фандорин и слугата му се състоя дълъг и обстоен разговор на японски, при това главно Ераст Петрович говореше, а Маса слушаше и повтаряше: „хай, хай.“
Междувременно статският съветник нарисува на лист хартия следната схема:
После отговори на няколко въпроса и преспокойно си легна, макар да беше два-три следобед и никаква важна работа не бе свършена.
Той спа дълго, до шест часа. Стана, с голям апетит се навечеря, направи гимнастика, облече английски спортен костюм, лек и удобен: късо карирано сако, вталена копринена жилетка, тесен и обтегнат отдолу панталон.
С това не приключи тоалетът му. Под еластичната лента на жартиера на десния чорап втъкна малка кама в лек калъф от пресован картон, в кобура отзад на кръста пъхна велодога — миниатюрен револвер специално за велосипедисти, да се бранят от досадни помияри; в друг кобур, приспособен за носене под мишницата, скри основното си оръжие — седемзарядния херщал баяр, последно изобретение на лиежките майстори.
Слугата се опита да му окачи на кръста и зловеща на вид стоманена верига с тежки топчета, но статският съветник категорично се отказа от това неконвенционално оръжие, защото топчетата се удряха при всяка негова крачка и това привличаше вниманието.
— Ти не предприемай нищо — за кой ли път каза Ераст Петрович на верния си помощник, докато си обличаше в антрето коженото палто. — Просто запомни в коя. После чукни на вратата на шеста по уговорения начин и ще ти отворя. Вакатта41?
— Вакаримас — бодро отговори Маса, — де мо42… — но не се доизказа, защото на вратата взе да се звъни: веднъж, два пъти, три пъти. — Това е новата ни наложница — въздъхна камериерът. — Само тя звъни така нетърпеливо.
— Влизаш ли или излизаш? — попита Есфир, като видя, че Ераст Петрович е с кожух и държи цилиндъра си в ръка. Прегърна го, притисна буза до устните му. — Излизаш. Носът ти е топъл. Ако сега се прибираше, щеше да е студен. И миришеш на мускус, не знам защо. Кога ще се прибереш? Ще те чакам, ужасно ми липсваш.
— Есфир, помолих те да телефонираш — каза с горчив тон Фандорин. — Н-наистина излизам и засега не знам кога ще се върна. И Маса скоро излиза.
— Не понасям телефона — отсече чернооката красавица. — Някаква мъртва машинка. Къде отиваш?
— По в-важна работа — уклончиво отвърна Ераст Петрович, но изведнъж нещо отвътре го подтикна и той бързо обясни: — Имам среща с княз Пожарски в Петросовската баня. В „дворянското“ отделение, пета къпалня — и веднага се изчерви, дългите му мигли трепнаха виновно. — Тоест не в п-пета, а в шеста. Грешка…
— Господи, какво ме е грижа в коя къпалня ще се срещнеш с този негодник! Ама компания си имаш! В банята — прекрасно! — злобно се разсмя Есфир. — Мъжки забавления, доста сме чували за тях. Предполагам, че ще си повикате и уличници. Сбогом, ваше високородие! Повече няма да ме видите!
И преди Фандорин да отвори уста, вратата с все сила се тресна. Чу токчетата й по стълбите, скърцането на снега под забързаните й крака.