Оставят им място да се засилят, за да избият вратата, досети се Маса. Интересно накъде ще се насочат — наляво към първите три помещения, или надясно?
Свърнаха надясно. Значи към номер четири.
Но бандитите, които се бяха засилили да изпълнят ролята на таран, отминаха врата номер четири, без да я погледнат. Не се спряха и на пета.
Маса, макар и натопен до гърдите в топлата вода, се вледени.
— Даннаааа! Киб цукеее!44
Ераст Петрович пристигна пред централния вход на Петросовската баня точно в десет.
— Вече ви чакат в шеста къпалия — поклони му се един служител. — В другите пет още няма посетители.
— Ще дойдат — отговори статският съветник. — М-малко по-късно.
Мина по широкия коридор, изкачи стъпалата, продължи по коридора, свърна. Отдясно беше входът за дамската половина, отляво — отделните къпални, зад тях служебното стълбище. Преди да влезе в къпалнята, Фандорин огледа още веднъж локацията и остана доволен. Ако се наложи да изчезнат бързо, е много удобно: единият стреля, другият тича до ъгъла, после обратното. Прибежките са кратки, опасността да ги уцели куршум е минимална. А и надали ще се стигне до престрелка.
— Много посетителки ли има в дамското отделение по това време? — попита за всеки случай спътника си.
Онзи се усмихна с най-голяма почтителност и съвсем леко загатната закачка:
— Засега са множко, но повече няма да идват. За слабия пол вече е късничко.
— Тук и вход, и изход ли им е? — притесни се Фандорин.
— Съвсем не. Изходът е от другата страна. Нарочно е направено така. Жената, ваша милост, не обича да я гледат след баня с пешкир на главата. Вместо да минават през централния вход, предпочитат през страничния, хоп — в шейната, и айде.
Ераст Петрович му даде монетка и влезе в къпалня номер шест.
— Тъй както млад безделник чака среща, цял ден така аз чакам таз минута, за нещо там във тайното мазе45! — жизнерадостно го приветства голият Пожарски, седнал с пура в устата.
На масата пред него имаше бутилка „Каше блан“, чаши, пълна фруктиера и отворен вестник.
— Шампанско? — леко повдигна вежди Фандорин. — Имаме ли п-повод за веселба?
— Аз — да — загадъчно отговори Глеб Георгиевич. — Но всичко по реда си, да не избързваме. Съблечете се, топнете се (посочи басейнчето), после ще си поговорим. А вие? Имате ли плячка?
Ераст Петрович погледна заключената врата към общия басейн и рече уклончиво:
— С-скоро ще имам.
Пожарски го погледна с любопитство и уви бутилката в салфетка.
— Какво се кумите като купувач на пазар за роби. Събличайте се.
Събличането не влизаше в плановете му, защото можеше да се яви необходимост от спешно изтегляне, но пък да се разхожда с дрехи пред гол човек му се видя глупаво и неприлично. Ами ако капанът не щракне? Така ли ще стои по сако? За щастие удобният и семпъл спортен костюм се обличаше за броени секунди — в края на краищата щеше да пренебрегне долното трико, жилетката, яката и маншетите.
— Смущавате ли се? — засмя се князът. — Не ми изглеждате такъв човек.
Статският съветник се съблече, подреди дрехите си на дивана и уж случайно сложи най-отгоре двата револвера и камата.
Пожарски подсвирна:
— Сериозен арсенал. Уважавам предвидливостта. И аз съм такъв. Ще ми покажете ли после тези играчки? И аз ще ви покажа моите. Но първо работата. Хайде, скачайте, едното не пречи на другото.
Ераст Петрович пак погледна вратата и скочи в басейна, но не остана в топлата вода, а веднага излезе.
— Същински Антиной46 — оцени фигурата му князът. — Непривична обстановка за делово съвещание, а? Започваме ли?
— Започваме. — Статският съветник се настани до масата и също запали, но мускулите на краката му бяха напрегнати и той бе готов да скочи веднага щом Маса почука на вратата.
— Как мина с Диана? — с непонятна радост се усмихна Пожарски. — Призна ли си греховете?
Тонът на въпроса прозвуча странно на Фандорин и той не отговори веднага.
— Нека ви съобщя изводите си малко по-късно. Имам сериозни основания да се надявам, че г-главният виновник ще излезе наяве още днес.
Но тези думи не впечатлиха събеседника му по очаквания начин.
— Аз пък знам как да открия неуловимата БГ — отвърна той. — И много скоро ще я пипна.
Ераст Петрович почувства, че пребледнява. Ако Пожарски казва истината, значи е намерил още по-ефективен и кратък път за решаване на сложната задача.
Обаче надмогна уязвеното си самолюбие и каза:
— П-поздравявам ви, това е голям успех. Но по какъв…
И не успя да си довърши въпроса, защото в този миг отвън се чу глас. Не можа да разбере думите, но със сигурност крещеше Маса. И това можеше да означава само едно: че планът се е провалил, и то по някакъв ужасно неприятен начин.
46
Млад грък, любимец на император Адриан, възприема се като образец на телесната красота. — Б.пр.