Ераст Петрович скочи прав, за да си вземе дрехите, но внезапно се чу мощен трясък и вратата откъм басейна се срути от мощен удар.
В помещението влетяха двама мъже, след тях се появиха още — цяла глутница. Фандорин нямаше нужда от замерване на времето, за да разбере, че не може да стигне нито до дрехите, нито до оръжието си. Оставаше само едно — надеждата, че може да изскочи в коридора.
Пожарски измъкна изпод вестника малък двуцевен пистолет и стреля два пъти. Първият от нападателите плесна с ръце, по инерция претича още няколко крачки и рухна по лице в басейнчето, а князът хвърли празното оръжие и с поразителна скорост се метна подир Фандорин.
Двамата едновременно стигнаха до вратата, голите им тела се сблъскаха. По главата на Ераст Петрович се посипа дървесен трошляк — някой беше стрелял в касата на вратата, и в следващия миг двамата ръководители на политическата полиция изскочиха в коридора. Пожарски, без да се озърта, се втурна вдясно. Нямаше смисъл и Фандорин да тича в същата посока: първоначалната диспозиция на прибежки един подир друг, прикривайки се другарски със стрелба, отпадаше поради липса на оръжие.
Статският съветник се хвърли наляво към служебното стълбище, макар да нямаше представа накъде води то.
Щом се хвана за перилата, от стената пръснаха искри. Той бързо се озърна, видя, че подире му тичат трима, и се понесе нагоре — успя да забележи, че долу е затворено с решетка.
С огромни скокове, прелитайки през три стъпала, стигна до горната площадка — там видя врата с катинар. Продължи нагоре — пак катинар.
Долу трополяха бързи крачки.
Остана му последната площадка. Там смътно тъмнееше още една врата.
Заключена. Желязна планка, катинар.
Ераст Петрович хвана с две ръце студеното желязо и съгласно учението за духовната мощ си представи, че е книжна лента. Дръпна я към себе си и катинарът изведнъж отхвърча и затрополи надолу по каменните стъпала.
Нямаше време да се радва. Той се намери в някакво тъмно помещение с нисък скосен таван. През капандурите се виждаше полегат покрив, който матово блещукаше на лунната светлина.
И още една врата, но без катинар и паянтова. С един ритник я довърши.
Излезе на покрива и в първия миг го преряза леден вятър. Но студът не беше най-лошото. Бърз поглед наоколо му беше достатъчен, за да разбере, че оттук вече няма накъде.
Фандорин притича на една страна, видя ниско долу осветената улица, хора, файтони.
Втурна се на другата страна. Долу видя заснежен двор.
Не му остана време за по-нататъшни проучвания. Откъм таванската врата се появиха три сенки и бавно пристъпиха към застиналия над пропастта обречен човек.
— Добре тичате, господин статски съветник — подметна отдалеч един от преследвачите му, чието лице не се виждаше. — Да проверим сега дали можете и да летите.
Ераст Петрович им обърна гръб, защото му беше неприятно да ги гледа, а и безсмислено. Погледна надолу.
Да лети?
Видя надолу гола стена без прозорци, сняг. Поне дърво да имаше — можеше да скочи, да опита да се хване за клоните.
Да лети?
За висше майсторство в клана на „невидимите“, обучили Фандорин на изкуството да управлява духа и тялото си, се смяташе един номер, наречен „Полетът на ястреба“. Ераст Петрович много пъти беше разглеждал рисунки в старите ръкописи, на които техниката на този невероятен фокус беше показана с всички подробности. В стари времена, когато царствата в страната на Слънчевия корен47 били в дълголетна междуособна война, „невидимите“ се смятали за ненадминати разузнавачи. С лекота се катерели по отвесните стени, за да се вмъкнат в обсадена крепост и да проучат всички тайни на отбраната й. Къде по-трудно им било да се измъкнат обратно с получените сведения. Невинаги нинджата имал време да спусне въжена стълба или поне копринена връв. За тази цел бил измислен „Полетът на ястреба“.
В учението се казваше: „Скачай без оттласкване, разстоянието от тялото ти до стената да е две стъпала, не повече и не по-малко. Тялото си дръж идеално право. Брой до пет, тогава рязко удари с пети стената, превърти се във въздуха и се приземи, като не забравиш да отправиш молитва към Буда Амида48.“
Говореше се, че изкусни майстори в древността можели да правят „Полета на ястреба“ от стени с височина сто шаку, тоест трийсет метра, но Ераст Петрович не вярваше. Щом се брои до пет, значи тялото е прелетяло само десет-дванайсет метра. Следва превъртане, което омекотява падането, разбира се, но все пак надали човек може да оцелее при скок от над петнайсет-шестнайсет метра дори да е невероятно изкусен и да му е гарантирано покровителството на Буда Амида.
47
Тоест страната, от която пониква и се издига небесното светило — така я нарича в послание до китайския император принц Шотоку Тайси, управлявал през VII в., ревностен проповедник на будизма и конфуцианството в Япония. — Б.пр.