Ала моментът не беше подходящ за скептицизъм. Отзад се приближаваха бавни крачки — господа нихилистите вече не бързаха за никъде.
Колко ли шаку са тук? — опита се да си представи статският съветник. Не повече от петдесет. За средновековен разузнавач нищо работа.
Трябваше да скочи без оттласкване, това си го спомняше съвсем ясно, така че се изпъна като струна и прекрачи в пустотата.
Усещането от полета му се стори отвратително. Стомахът му направи опит да изскочи през гърлото, а белият му дроб се вкамени, неспособен нито на вдишване, нито на издишване, но всичко това как да е. Най-важното беше да брои.
На „пет“ Фандорин с всички сили удари с крака назад, почувства парещото докосване на твърдата повърхност и направи доста леката фигура „Атакуваща змия“, наречена в европейския цирк двойно салто.
„Наму Амида Буцу49“ — успя мислено да произнесе Фандорин, след което престана да вижда и чува.
После сетивата му се пробудиха, но не всички: беше му много студено, нямаше въздух и пак нищо не виждаше. Ераст Петрович в първия миг се уплаши, че с молитвата на уста е попаднал в будисткия леден ад, където цари вечен студ и мрак. Но в ледения ад надали знаеха руски, а далечните гласове, долитащи някъде от висините, говореха точно този език.
— Шварц, къде е тоя? Все едно потъна вдън земя.
— Ето го! — викна друг глас, млад и звънлив. — Забил се е в снежна пряспа. Доста далече е прелетял.
Чак сега зашеметеният Фандорин разбра, че не е умрял и не е ослепял, а наистина е паднал по лице в дълбока пряспа. Очите, устата и дори носът му са в снега, затова не може да диша.
— Да си вървим — решиха горе. — И да не е пукнал, целият се е потрошил.
И в небесата стана тихо.
Дори да се е потрошил, не е целият — статският съветник го разбра, когато успя да се надигне първо на четири крака, после в цял ръст. Дали изкусността на „невидимите“ го беше спасила, дали Буда Амида, кой знае — може би най-вече случилата се тук снежна пряспа.
Той прекоси двора, олюлявайки се, и през някакъв от входовете излезе на „Звонарни переулок“ — право в ръцете на един полицай.
— Божке, ептен се подлудиха тия о̀ра! — ахна онзи, като видя голия мъж, целия в сняг. — Гърмят с пушкалата, голи се къпят в снега! Е, господинчо, тази нощ ще я прекараш в участъка.
Ераст Петрович пак се олюля, вкопчен в реверите на коравия вледенен шинел, и бавно се свлече.
Глава дванайсета
Преместването в ново жилище стана проблематично — полицейски шпиони вършееха из цяла Москва и да се търси помощ от симпатизантите стана опасно. Върви разбери кой от тях е под наблюдение.
Решиха да останат на „Воронцово поле“, още повече че им хрумна и друго. Щом ТГ е толкова наясно с плановете на жандармеристите, защо да затрудняват връзката му с групата? Който и да е този тайнствен кореспондент, каквито и да са целите му, със сигурност е съюзник, наистина безценен съюзник.
Вечерната акция в Петросовската баня протече под всякаква критика. Първо, загубиха Гвоздея, убит на място от полицейския заместник-директор. Този свръхестествено бърз господин пак им се измъкна, макар че Грин лично оглави преследването. Със статския съветник Фандорин също не бяха изпипали нещата. Емеля, Шварц и Нобел е трябвало да слязат в двора и да го довършат. Дълбокият сняг може да е смекчил удара. Съвсем възможно е чиновникът за специални поръчения да се е отървал с леки неприятности от рода на счупени крака и увредени бъбреци.
Още снощи, когато Бойната група, попълнена с проверените в екса московчани, се подготвяше за акцията в Петросовската баня, Иглата им донесе съставките от Аронзон и детонаторите. Затова днес Грин се захвана с арсенала — превърна кабинета в лаборатория. От газената лампа направи горелка за топене на парафин, с мелничката за кафе смля пикриновата киселина, за колба използва съдинка за олио, а самоварът свърши работа като дестилатор. Червенушката подготвяше кутиите и ги пълнеше с винтчета.
Останалите си почиваха. Емеля още четеше „Монте Кристо“ и само от време на време надничаше в кабинета, за да сподели емоции от прочетеното. Новаците — Марат, Бобъра, Шварц и Нобел — не можеха да са от полза. Те се настаниха в кухнята да пляскат карти. Играеха само на чукване по челото, но хазартно — с шум, смях, викове. Няма нищо. Млади момчета, весели, нека се позабавляват.
Подготовката на взривната смес искаше търпелива многочасова работа с пълна концентрация на вниманието. Едно погрешно движение — и квартирата ще хвръкне във въздуха с все тавана и покрива.
49
Бъди благословен, Буда Амида! — молитвени слова, които се повтарят многократно, за да се постигне просветление. — Б.пр.