Виждал съм Стария Ник през процепите в някои нощи, но никога целия отблизо. По косата му има бяло и е по-малка от ушите му. Може би очите му ще ме превърнат в камък. Зомбитата хапят децата и ги превръщат в неумрели, вампирите ги изсмукват, докато увиснат, канибалите ги размахват за краката и ги ядат. Великаните могат да са също толкова лоши, жив или мъртъв, аз си знам, наместо хляб ще го изям6, ама Джак избяга със златната кокошка и бързо-бързо се спусна надолу по Бобовото стъбло. Великанът се спусна след него, но Джак извика на своята Мам да му даде брадвата, дето е като нашите ножове, само че по-голяма. Неговата Мам беше прекалено уплашена сама да отсече Бобовото стъбло, но когато Джак стигна до земята, го направиха заедно и Великана каза пляс и се размаза, и му се разпиляха вътрешностите, ха-ха. Тогава Джак стана Джак Убиеца на Великани.
Чудя се дали Мам вече е изключила.
В Гардеробчо винаги се опитвам да стискам силно очи и да изключа бързо, за да не чуя, като дойде Стария Ник, после се събуждам и вече е сутрин, и съм в Креватчо с Мам, и бозкам, и всичко е наред. Само че тази нощ съм още включен, тортата бълбука в корема ми. Изброявам горните си зъби с език от дясно наляво до десет, после долните от ляво надясно, после обратно по същия път, трябва всеки път да стигам до десет, а два пъти по десет е равно на двайсет, ето толкова имам.
Няма бип-бип, трябва да е много след девет. Преброявам си зъбите отново и стигам до деветнайсет, объркал съм се или един е изчезнал. Посмуквам си пръста съвсем малко и после още мъничко. Чакам часове.
— Мам? — прошепвам. — Той няма ли да идва, или да?
— Изглежда не. Ела тук.
Изскачам и отварям силно Гардеробчо, в Креватчо съм за две секунди. Под Юрганчо е супертопло, налага се да извадя стъпалата, за да не изгорят. Бозкам много, лявата, после дясната. Не искам да заспивам, защото вече няма да ми е рожденият ден.
Срещу мен просветва светлина, пронизва ми очите. Поглеждам иззад Юрганчо, но с присвити. Мам стои до Лампа и всичко е ярко, после щрак и пак тъмно. Пак светло, прави го за три секунди, после тъмно, после светло само секунда. Мам гледа нагоре към Прозорче. Пак тъмно. Прави така през нощта, мисля, че това й помага да се изключи.
Изчаквам, докато Лампа изгасне съвсем. Прошепвам в тъмното.
— Готово ли е?
— Извинявай, че те събудих.
— Няма нищо.
Тя се връща в Креватчо по-студена от мен, аз я прегръщам през кръста.
Сега съм на пет и един ден.
Глупавият Пиш вечно е изправен сутрин. Натискам го надолу.
Когато си търкаме ръцете след пишкането, аз пея: „Целият свят е в ръцете му“, после се сещам за още една с ръце, но тя всъщност е за пръсти.
Двата ми пръста обикалят из Стая и почти се сблъскват насред въздуха.
— Мисля, че всъщност са ангели.
— А?
— Или не, извинявай, светци.
— Какво е светци?
— Суперсвяти хора. Като ангели без крила.
Объркан съм.
— Тогава как отлитат от стената?
— Не, това са малките птички, те си могат да летят. Искам да кажа, че са кръстени на свети Петър и свети Павел, двама от приятелите на бебето Исус.
Не знаех, че има повече приятели след Йоан Кръстител.
— Всъщност свети Петър е бил в затвора, един път…
Смея се.
— Бебетата не ходят в затвора.
— Това станало, когато вече били пораснали.
Не знаех, че бебето Исус пораства.
— Свети Петър от лошите ли е?
— Не, не, вкарали го в затвора погрешка, така де, някаква лоша полиция го вкарала там. Все едно, той се молил и молил да излезе и знаеш ли какво? Един ангел долетял и разбил вратата.
— Яко — казвам аз. Само че предпочитам, когато са бебета и си тичат насам-натам голички.
Чува се шантав тупкащ звук и хръц-хръц. Светлото идва през Прозорче, тъмният сняг почти го няма. Мам също гледа нагоре, усмихнала се е леко, мисля, че молитвата направи чудо.
— Още ли е онова равното?
— О, равноденствието ли? Не, светлината започва да печели малко по малко.
Позволява ми да ям торта на закуска, никога преди не съм го правил. Станала е хрупкава, но още е хубава.
6
Английски народни приказки. Прев. от англ. Вера Славова. София, Отечество, 1984. С. 56 — бел.ред.
7
Стара детска песен. По традиция детето, което я изпълнява, имитира с ръце летящите птички — бел.ред.