— Хей — казвам аз, — хайде да измерим Стая.
— Какво, цялата ли?
— Имаме ли друго за правене?
Тя ме поглежда странно.
— Май не.
Записвам всички числа, като например високото на Стена на Врата до ъгъла, където започва Покрив, е равно на шест фута и седем инча.
— Познай — казвам на Мам, — всяка коркова плоча е почти съвсем малко по-голяма от Линия.
— Уф — плесва се по челото тя. — Трябва да са един квадрат, май съм направила линията малко по-къса. Давай тогава просто да изброим плочките, така е по-лесно.
Започвам да броя високото на Стена на Креватчо, но Мам казва, че всички стени са еднакви. Друго правило е, че широкото на стените е същото като широкото на Под, изброявам единайсет фута и в двете посоки, това означава, че Под е квадрат. Маса е кръг и се обърквам, но Мам я измерва през средата, където й е най-широкото, което е три фута и девет инча. Столът ми е три фута и два инча високо и този на Мам е точно същото, което е с един по-малко от мен самия. После на Мам малко й омръзва да мери и спираме.
Оцветявам зад числата всяко различно с нашите пет пастела, дето са син, оранжев, зелен, червен, кафяв, а като приключва, страницата прилича на Черга, само че по-откачена. Мам казва защо не я използвам за подложка на Маса на вечеря.
Тази вечер избирам спагети, има и прясно броколи, което не избирам, то просто е полезно. Накълцвам броколито на парченца със Зигзагов нож, понякога хапвам по едно, когато Мам не гледа, и тя казва: „О, не, къде отиде онова голямо парче?“, но не е ядосана наистина, защото суровите неща ни правят суперживи.
Мам се занимава със загряването на двата кръга на Печка, които почервеняват, на мен не ми е позволено да докосвам ключовете, защото работата на Мам е да се грижи у нас никога да няма пожар като в Телевизор. Ако кръговете се докоснат до нещо като чиния или кърпа, или дори дрехите ни, пламъците ще покрият всичко с оранжевите си езици и ще изгорят Стая на пепел, ние ще кашляме и ще се давим, и ще пищим от много ужасна болка.
Не ми харесва как мирише броколито, докато се вари, но не е толкова лошо, колкото зелен фасул. Всички зеленчуци са истински, а сладоледът е в Телевизор, щеше ми се и той да е истински.
— Цвете сурово ли е?
— Ами да, но не е за ядене.
— А защо вече не цъфти?
Мам свива рамене и разбърква спагетите.
— Изморило се е.
— Трябва да поспи.
— Като се събуди, пак ще е изморено. Може би пръстта в саксията няма достатъчно храна.
— Мога да й дам моето броколи.
— Не такава храна, храна за цветя — смее се Мам.
— Може да поискаме, за Неделно лакомство.
— Вече имам дълъг списък с неща, които да искаме.
— Къде?
— В главата ми — Издърпва един спагетов червей и го захапва. — Мисля, че обичат риба.
— Кой?
— Растенията, обичат гнила риба. Или пък беше рибени кости?
— Гнус.
— Може другия път, като ядем рибни пръчици, да зарием малко под Цвете.
— Не от моите.
— Добре, малко от моите.
Защото харесвам спагети най-много, избирам песента на кюфтето, пея я, докато Мам пълни чиниите.
След вечеря правим нещо невероятно, торта за рожден ден. Сигурен съм, че ще е делисиосо5 със свещи същия брой като мен и запалени, каквито никога не съм виждал наистина.
Аз съм най-добрият духач на яйца, мога да карам гъстото да прелива нонстоп. За тортата трябва да издухам три. Свалям кабърче от картината „Импресия: Изгрев“, защото мисля, че лудият кон ще се ядоса, ако сваля „Герника“, нищо че после винаги връщам кабърчето обратно. Мам смята, че „Герника“ е най-добрият шедьовър, понеже е най-много истински, ама той всъщност е напълно объркан, конят крещи с много зъби, защото в него е забито копие, плюс един бик и една жена, хванала отпуснато с главата надолу дете, и лампа като око, а най-лошото е голямото надвесено ходило в ъгъла, все си мисля, че ще ме настъпи.
Мога да оближа лъжицата, после Мам слага тортата в горещия търбух на Печка. Опитвам да жонглирам с всичките черупки от яйцата едновременно. Мам хваща една.