15. Жената в къщата
Наместваш се до радиатора, опитваш да намериш най-малко неудобната позиция. Ако облегнеш гърба си на стената, можеш да изпънеш краката си.
Затваряш очи и слушаш. Отвън почуква кълвач. Друга птица пее. Преди той да те вземе, беше започнала да учиш за птичите песни. Беше намерила книга със списък на видовете и описания на съответните мелодии. Всичко звучеше толкова ясно на теория, но ти така и не успя да свържеш със сигурност птица с песента ѝ, дори и след като години наред се упражнява в бараката. За градските ти уши птицата си е птица, птица, птица.
По времето, когато пикапът се връща, квадратчетата светлина около щорите са помръкнали. Врати се отварят и се затварят. От кухнята се носят гласове. Долавяш части от изречения: „домашно“, „вечеря“, „опасност“. Някой се качва по стълбището. Водата в тоалетната е пусната; мивката в банята кара тръбите да запеят. Из къщата се разнася миризмата на храна, богата, топла и — ако си спомняш правилно — мазна.
Предупредил те е: вечерята няма да е всяка вечер. Закуската няма да е всяка сутрин. Ще идва и ще ти носи подходящи неща. Но днес е първата вечер. Така че тази вечер той идва.
Ти вече познаваш танца. Освобождава те от белезниците и ти нарежда да побързаш. Ставаш, прегъваш коленете си няколко пъти, разтъркваш краката си, за да ги върнеш към живота. На долния етаж масата е подредена както беше на закуска, с водни чаши вместо чашите за кафе. Той отваря фурната и проверява каквото там се пече вътре.
— Сесилия!
Мъж в къщата си, слага храна на масата. Храни детето си.
Баща.
Сръчква те, все едно ти казва „Какво чакаш?“. Сядаш на същото място, което ти е определил на закуска.
Сесилия слиза по стълбите. Потиска прозявка. Спомняш си себе си на нейните години, колко изморително беше да трябва да учиш всичко, всички онези книги за четене, всички онези математически формули, които трябва да запомняш. Светът е в ръцете ти, заедно с всепоглъщащата задача да решиш — между уроците, в междучасията — какъв човек искаш да станеш и най-добрия начин да го постигнеш.
Тя се спира в дневната и насочва дистанционното към телевизора. Мелодия изпълва стаята, духови инструменти, натрапчив рефрен, а после бумтящ глас: „Това еееее «Опасност!».“2 Участниците преминават бързо през екрана, имена и места, Холи от Силвър Спринг и Джаспър от Парк Сити, и Бенджамин от Бъфало. Мъж с костюм и вратовръзка излиза на сцената.
„Ето го водещият на «Опасност!», Алекс Требек.“
Ръцете ти изтръпват. Усещаш мравучкане в краката си. Къщата можеш да понесеш. Дори и Сесилия можеш да понесеш, енергията на още един човек в стаята, нейната младост, загадките на живота ѝ. Но телевизора, хората, отговарящи на въпроси за пари, Алекс, който поздравява Холи, Джаспър и Бенджамин сякаш са стари приятели, това ти е прекалено. Прекалено много от външния свят. Прекалено доказателство, че светът е продължил да се върти и без теб.
Вътре в къщата един баща отива до дъщеря си и я прегръща през рамото. Както правеше баща ти, шепне мозъкът ти, когато те притискаше към себе си и ти напомняше, че си неговото мъниче.
— Вечерята е готова.
Сесилия му отправя умолителен поглед.
— Само първия кръг? Моля те?
Бащата въздъхва. Поглежда те. Може би решава, че разсейването няма да е най-голямата беда на света. Момичето да е вперило очи в телевизора, а не в жената на масата.
— Намали звука и ще го оставим за фон.
Сесилия надига вежди. За миг заприличва на него, същото подозрително изражение, винаги нащрек за номер, за измама. Без желание да насилва късмета си, насочва дистанционното към телевизора, докато гласът на Алекс се снишава до немощно бръмчене. Заиграва се още малко с копчетата. В дъното на екрана се появяват субтитри. Умно момиче.
Хванал в ръце кухненска кърпа, бащата поставя керамична тава в средата на масата до нарязания чеснов хляб. Сесилия се навежда, за да помирише.
— Какво е това?
Казва ѝ, че е зеленчукова лазаня, и ѝ нарежда да седне. Тя му сервира, после на себе си, после те поглежда, надигнала лъжица като въпросителна. Подаваш ѝ чинията си и си вземаш филия чеснов хляб. Сесилия те гледа няколко мига, докато баща ѝ не посочва телевизора. Категорията е „Въпроси за сърцето“. Играе се за осемстотин долара. Субтитрите се сменят бързо, докато Алекс чете от картонче.
„Състояние, при което животозастрашаващо количество течност се събере около сърцето.“
Бащата отговаря силно: „Какво е тампонада“. Не го изрича като въпрос, а просто като твърдение.
Бенджамин от Бъфало дава същия отговор. Осемстотин долара са добавени към сумата му.
2
Става дума за популярната телевизионна викторина „Jeopardy!“, чието име в превод означава „опасност“, „риск“. Характерното при нея е, че водещият дава отговори, а участниците трябва да познаят въпроса. — Б.пр.