На някои от кашоните пише: КАРОЛАЙН.
Ейдън, Сесилия и Каролайн. Майката, дала на дъщеря си първата буква от името си.4
Пресягаш се към най-близкия кашон на Каролайн. Залепен е с тиксо. Не можеш да го отвориш — не можеш да рискуваш да разкъсаш картона и да повредиш тиксото. И какво изобщо се надяваш да намериш? Глас? Дух?
Каролайн. Тя не може да е знаела. Видя го навън. Видя го как обитава света, ефекта му върху съдията в онзи ден. Видя го очарователен, учтив и дружелюбен. Сигурно е починала в мир, със съзнанието, че ако дъщеря ѝ падне, той ще е този, който ще я улови.
За отварянето на кашоните и дума не може да става, но поне можеш да ги преместиш. Да ги свалиш един по един, да запомниш в какъв ред са били натрупани, за да можеш да ги подредиш както трябва, когато приключиш. Искаш да прочетеш надписите върху всичките, да претеглиш съдържанието им с ръце. Да притиснеш ухо към картона и да се надяваш, че каквото и да има вътре, ще ти проговори.
Лицето ти е обляно в пот. Ръцете те болят, краката също. Продължаваш, докато адреналинът тече във вените ти.
Трябва да видиш. Трябва да знаеш. Минали са пет години. Трябва да го видиш, целия.
КАРОЛАЙН, КАРОЛАЙН, екипировка за къмпинг. А после, отзад, цял ред РАЗНИ.
Навеждаш се над най-близката купчина от кашони. Гърдите ти се издигат и спадат.
РАЗНИ. Банални кашони, същият мръснобежов картон като останалите, надписал ги е с черен маркер отпред.
Само дето — бърз поглед наоколо за потвърждение — кутиите с РАЗНИ имат петна от влага. Единствено по тези кашони, и то по всичките от тях. Абстрактни форми като карти на чужди земи, разпрострели се в горния ляв ъгъл на един кашон и в долната половина на друг.
РАЗНИ.
Още един поглед наоколо — тук няма тръби. Не и на правилното място, не и там, където би трябвало да бъдат, за да причинят подобни щети. Петната са стари, открояващи се. Не са от лек дъждец в деня на преместването.
Петната са тук отдавна.
Кашоните са били прибрани някъде другаде преди това. В друго помещение — в изба може би или в стара къща с пропускащи тръби. Не на най-доброто място за съхранение, но са били скрити от погледа. Никой не би пожелал да се пъхне под капещи тръби.
А сега отново са скрити. Не толкова умело — в новата къща има по-малко място, по-малко тайни кътчета — но все пак. Натикани са зад всички останали кашони, почти заровени под тях. Човек не би ги намерил, освен ако не ги търси.
Ръката ти трепери, докато се приближава към кашона. Първият от трите, които е натрупал един върху друг. Картонът трябва да е неособено здрав, готов да се разкъса при първото силно дърпане. Трябва да действаш внимателно.
Картонът се плъзга в ръцете ти, после се спуска на пода. Отгоре е само затворен, не е залепен.
Добре.
Почти го чуваш да трополи отвътре. Душата му, бездната му. Портал, през който да изпаднеш.
Страхът стяга гръдния ти кош. Това са само вещи, казваш си.
Вещи, принадлежали на теб и на хора като теб.
Какво още е запазил? Пуловера, който носеше в онзи ден? Бельо? Портфейл, шофьорска книжка, кредитна карта?
Трофеи. Улики. Доказателства коя си.
Готова ли си да я видиш отново — по-младото ти аз, онази, която се изплъзна между пръстите ти, онази, която не успя да спасиш, не и истински, не и изцяло?
Ами останалите?
Готова ли си да ги видиш? Да ги срещнеш?
Стискаш единия от капаците с два пръста. Дърпаш го бавно настрани, стараеш се да е бавно. Още един капак. Шумоленето на картон, търкащ се в картон. Нещо поддава, сандък със съкровище със скърцащ капак.
Кашонът се отваря и полъхва мирис на плесен. Съдържанието му — никой наистина не иска да знае какво има вътре. Никой наистина, съвсем наистина не иска да запази тази информация в сърцето си, да я задържи завинаги в себе си. Но някой трябва да го стори.
Поемаш тежестта, за да не се налага на други да го правят.
Първо виждаш снимките. Полароидни. Има логика: няма карти памет, няма ленти за промиване. Повечето са правени отдалеч. Силуети. Дрехи от различни времена, би казала, че са от началото на деветдесетте.
Снимките са разделени с ластици на девет малки тестета.
Жлъчка изгаря гърлото ти. Ще погледнеш ли?
Разбира се, че поглеждаш. Някой трябва да ги види. Да види лицата им, усмивките им, позите им, цветовете на косите им. Изчезнали жени, изчезнали хора. Истории, които са приключили, а никой не знае как.