Рукър забеляза доволното изражение на Крейн и вътрешно се изхили. Неговата работа беше да познава какво мислят хората.
Часовникът в стаята на хазяина удари един след полунощ. Двамата полицаи отидоха до Стаята с Духовете и се върнаха доволни, че милорд е все така бодър и в добро настроение.
Комодорът се обърна към хазяина:
— Сър, не че изказвам някакви подозрения, но присъствието на полицаи в къщата, като че ли предотвратява появяването на духове?
— Нощта не е свършила. — излая, силно засегнат Крейн.
Бяха изминали едва десетина минути, откак полицаите провериха Коернър. Изведнъж се чу оглушително дрънчене. Лордът бясно друсаше въжетата, свързани със звънците. Всички моментално наскачаха. Полицаите извадиха револвери, както и комодорът.
Чу се изстрел. После още един.
Комодорът и двамата полицаи се втурнаха към Обитаваната стая. Накараха хазяинът да вземе канделабър, ако случайно свещите при Коернър са изгасени.
Четиримата мъже влязоха в Обитаваната стая. Вътре бе запушено и миришеше на изгорял барут. Лорд Коернър бе така бледен, че въпреки оскъдната светлина, лицето му приличаше на мъртвешки череп.
Лордът повтаряше:
— Застрелях го. Каквото и да беше, аз го застрелях.
Мъжете отидоха към ъгъла, който сочеше Коернър, ужасен. Там имаше погребален саван, разкъсан и надупчен от куршум.
Хазяинът изхъхри:
— Никой, никога не е внасял погребален саван в стаята.
Мъжете изскочиха ужасени от Обитаваната стая. Напуснаха къщата и се запътиха към най-близкото полицейско управление.
5.
На сутринта Комодорът, четирима полицаи, хазяинът и лорд Коернър направиха оглед на Стаята. Погребалният саван още си беше там. Надупчен от изстрели и вонящ на разложение и смърт.
Намериха куршумът изстрелян от лорда, заседнал в една от стените. Не успяха да намерят сребърното пени, което Коернър твърдеше, че е изстрелял от другата цев на пушката си „Пърдей“.
— Няма и да го намерите. Казах ви, че застрелях духа с него. Куршумът е преминал свободно през създанието. Но пенито … Среброто е старо и изпитано средство за ликвидиране на духове.
Комодорът попита:
— Мислите ли, милорд, че каквото и да имало в тази стая вие сте го унищожил?
— Да. Уверен съм напълно. И за да го докажа, готов съм да прекарам една седмица в тази стая.
Лорд Коернър удържа на думата си. Прекара следващата седмица в Стаята, Която Вече Не Бе Обитавана. Не се случи нищо необичайно.
Всъщност никога повече не бяха забелязани свръхестествени явления или създания в която и да е стая.
След години къщата бе продадена. Обитаваната стая бе превърната в книжарница от новия собственик.
Лорд Коернър, въпреки че бе вече на възраст, понякога минаваше да си купува книги оттам. И гледаше с удоволствие надписът, който обозначаваше името на дюкяна за книги.
Книжарницата се казваше „Стаята на Лорда“.