Новините в Бърг пътуват доста бързо.
Четвъртото и последно съобщение бе също от майка ми.
— Правя печено пиле за вечеря и чудесна торта с ананас за десерт. Ще сложа още една чиния на масата, в случай че нямаш други планове.
Майка ми се надяваше да ме изкуши с тортата. Хамстерът ми, Рекс, спеше в консервената кутия от супа в клетката си. Почуках на клетката и извиках здрасти, но Рекс не отговори. Искаше да си навакса съня, след като цяла нощ бе тичал в колелото си.
Зачудих се дали да звънна на Морели, но реших да не го правя. Последния път, когато се чухме, си крещяхме прекалено много. А след прекарания в компанията на госпожа Ричи следобед нямах енергия да крещя.
Завлякох се в спалнята и се проснах на леглото да помисля. Мисленето ми често наподобява дрямка, макар да не възнамерявам да спя. Бях по средата на дълбокото мислене, когато телефонът звънна. Докато се изтръгна от мислите си и стигна до него, от другата страна вече нямаше никой, само още едно съобщение от Откаченяка.
— Гадория — гласеше то.
Нямаше нищо повече.
Откаченяка беше известен с експериментите си с продукти на фармацевтичната промишленост и през по-голямата част от съществуването си се изразяваше, най-меко казано, нелогично. Обикновено бе най-разумно да не му обръщаш внимание.
Отворих хладилника и открих буркан с маслини, разкапана кафява маруля, самотна бутилка бира и портокал, по който пълзеше син мъх. Не се виждаше торта с ананас.
А само на няколко километра оттук, в дома на родителите ми, имаше такава торта. Проверих колана на джинсите си. Нямаше свободно място. Май по-добре да мина без торта.
Изпих бирата и изядох няколко маслини. Не бяха лоши, но не можеха да се сравняват с тортата. Въздъхнах примирено. Щях да се предам. Ужасно исках торта.
Мама и баба стояха до вратата, когато спрях до тротоара пред къщата им. Баба Мазур се бе нанесла при родителите ми малко след като дядо Мазур отнесе кошничката си с жетони до голямата ротативка на небето. Миналия месец баба най-после изкара шофьорския изпит и си купи червен корвет. Нужни й бяха само пет дни, за да събере достатъчно глоби и актове и да загуби книжката си.
— Пилето е на масата — каза майка ми. — Тъкмо се канехме да сядаме.
— Имаш късмет, че вечерята закъсня — отбеляза баба. — Телефонът се скъса да звъни. Лорета Ричи е страхотна новина.
Тя седна, оправи салфетката си и продължи:
— Не че бях особено изненадана. Отдавна си знаех, че Лорета направо си търси неприятностите. Много беше смахната. Подивя след смъртта на Доминик. Откачи на тема мъже.
Баща ми седеше начело на масата и имаше вид на човек, който иска да се самоубие.
— Прехвърчаше от мъж на мъж на пенсионерските сбирки — сви устни баба. — И чух, че била доста дащна.
Месото винаги бе слагано пред баща ми, за да може да си избере първи. Според мен мама смяташе, че ако той се залови бързо с яденето, няма да е толкова склонен да скочи и да удуши баба.
— Как е пилето? — поинтересува се мама. — Мислите ли, че е прекалено сухо?
Уверихме я, че пилето е идеално.
— Миналата седмица гледах по телевизията едно шоу за жена като Лорета — не преставаше баба. — Но онази беше наистина секси. Оказа се, че един от мъжете, с които флиртувала, бил извънземен. От космоса. И извънземният завел жената на космическия си кораб и й направил какви ли не неща.
Баща ми се сгърби над чинията си и промърмори нещо неразбираемо, като изключим думите „смахнат дърт прилеп“.
— Ами Лорета и Еди Дечуч? — попитах. — Мислиш ли, че са били гаджета?
— Доколкото знам, не — отговори баба. — Лорета обичаше страстни мъже, а Еди не можеше да го вдигне. Излязох с него няколко пъти, но оная му работа висеше като умряла. Каквото и да правех, не му ставаше.
Баща ми се вторачи в баба и парче месо падна от устата му.
Мама седеше със зачервено лице в другия край на масата. Пое си дълбоко въздух и се прекръсти.
— Света Богородице — изстена тя.
Заиграх се с вилицата.
— Ако си тръгна сега, сигурно няма да получа торта с ананас, нали?
— Няма да получиш и до края на живота си — отговори мама.
— Е, как изглеждаше Лорета? — попита баба любопитно. — С какво беше облечена? Как беше направена косата й? Дорис Съч ми каза, че видяла Лорета в магазина вчера следобед, значи когато си я намерила, още не е била покрита с червеи и разложена.
Баща ми се протегна към ножа за хляб, но мама го смрази с леден поглед, който казваше: „Дори не си и помисляй!“
Баща ми се пенсионира като пощенски служител. Сега кара такси от време на време, купува си само американски коли и пуши пури скрит зад гаража, когато мама не си е у дома. Не вярвам, че би наръгал баба ми с нож, но съм убедена, че ако тя се задави с пилешка кост, ще е наистина щастлив.