Карило беше намерил една здрава бутилка бърбън сред руините на църквата на Маунт Стрийт и я беше донесъл, за да си я поделят. Той седна на студения мрамор и остави две чаши до себе си, на стъпалото.
Петрович вдигна бутилката за гърлото и прочете етикета.
– Доказателство, че има поне едно американско нещо, което да цениш – каза кардиналът.
– Е, не стигам чак дотам, че да отхвърлям всичко автоматично. – Петрович му подаде бутилката и кардиналът счупи печата й. – Нали?
– Според мен разговорът пое в съвсем различна посока от тази, която планирах. – Карило се наведе над чашите и ги напълни, като внимаваше да не разлее нито капка. – Ако това беше малко по-силно, нямаше да мога да го прекарам с търговски полет. А така, ако го приемаш в умерени количества, няма да разяде червата ти.
– И всичко това на празен стомах. Човек би предположил, че като съм мултимилионер и лидер на остатъците на един от най-великите градове в света, понякога сядам да похапна.
Карило подаде чашата на Петрович и надникна изпод покрива на верандата към тъмнеещото небе.
– Тук вече не мога да ти помогна. Аз донесох пиячката.
– Поне ти излязох евтино.
Царевичното уиски не му беше от любимите, но този път щеше да направи изключение. Само този път. С бързо движение на китката той изпразни съдържанието на чашата в устата си. Задържа течността там за миг, след което я преглътна.
Издиша рязко и замъгли единственото му останало око.
– „Стаг“ е прилично уиски. Може да задържиш бутилката като един вид извинение. – Карило изпи бърбъна си и подви краката си заради студа. – По някое време ще получиш и писмо от папата.
– Ами какво да ти кажа. Ти не знаеше. Нали само вашият Бог би трябвало да е всезнаещ, не и последователите му. – Петрович отново взе бутилката и разви капачката й. Сипа си още два пръста и погледна към светлината през уискито с цвят на стар дъб. – Това е същинско лекарство. Скоро ме чака операция.
– Окото?
Петрович докосна пиратската си превръзка – идеята беше на Люси.
– За това не ми трябва местен лекар, само го включвам и тръгва. Заради ръката е. Има вътрешни кръвоизливи и е… по-лесно е да се ампутира.
– Съжалявам да го чуя. Органична ли ще избереш?
– Сигурно не. Битката ми с тази торба месо продължава в стил Тецуо11.
11 Тецуо – герой от японския филм „Тецуо – железният човек“. – Б. пр.
– Какво мисли Маделин за това?
– Беше нещо от рода „поне следващия път, когато някой се опита да ти счупи ръката, можеш веднага да счупиш неговата“. – Петрович изпи половината бърбън в чашата. – Тя ме разбира. Не знам дали това е добре, или трябва да се страхувам.
– Тя ти е съпруга.
– Да. Но въпреки това ние все още сме две хлапета. Нямаме си модели за подражание – бащите и на двама ни са мъртви, майка й е била алкохоличка и когато отказа пиенето, стана Външна и се опита да убие Мади. Аз изоставих семейството си в Санкт Петербург. Дори не знам как би трябвало да изглежда този брак, камо ли да си мисля за останалото.
Карило си сипа и се замисли.
– Защо тогава се ожени?
– Очевидно това е било единственият начин да се скъсаме от чукане, без да си навлечем на главите божия гняв.
След като смехът им заглъхна, Петрович почувства, че трябва да обясни.
– Цялата история за живота заедно, за това, да си всичко за другия. На мен не ми е нужно някакво си листче хартия за това. Но тя го искаше – незнайно защо вярва, че означава нещо повече. Затова се съгласих. – Той отпи отново, наля си още. – Не искам да съм с никоя друга. Тя е…
– Какво? – попита Карило, след като изчака прилично време.
– Казвал ли съм ти някога какви фантастични гърди има? Просто ти спират дъха, невероятни са, произведение на изкуството от някой ренесансов маестро. Те са от типа гърди, които Леонардо би нарисувал. – Петрович погледна странично към кардинала. – Има смисъл в това.
– Чудил съм се.
– Когато си съблече блузата, съм като хлапе в магазин за сладкиши. Знам, че причина за това е някаква функция на биохимията, възрастта ми и абсолютната ми липса на опит в тези неща, а най-вече просто съм й благодарен, че иска да е с мен. Но не гърдите й ми липсват, когато не сме заедно. А самата тя.
– Искаш да кажеш, че я обичаш. – Карило се подсмихна. – Което си е абсолютно в реда на нещата. Знам, че много от колегите ми не одобряват, но не и аз.
– Разговаряли сте за мен и Мади?
– На изненадващо високо равнище. Тя е – и аз съм сигурен, че ти осъзнаваш това – една изключителна млада жена. Огромна загуба за Ордена и някои настояваха тази година от брака ви да бъде анулирана.