– Отивате си, така ли? – Вдигна очи. Беше Лу. – Зидарят уби свещеника. Бях тук. Видях всичко.
– Зидарят беше смел човек.
– Беше луд. Фу[39]. За мен ли се върнахте?
– За жената.
– Ще я изведете оттук, така ли?
– Тази вечер. Искаш ли да дойдеш с нас?
– Казвате го само защото, ако не ме вземете, мога да кажа на Жил всичко, което знам за вас.
– Отчасти. Но също така ти дължа живота си. Не съм го забравил.
Лу коленичи. Взираше се в изображението на Богородица на стената до него.
– Тогава няма да тръгнете без мен?
– Чакай до конюшните тази вечер след вечернята. Имаш думата ми.
– И трябва да я спазите, сеньор. Ще съжалявате, ако не го направите.
Филип го изпроводи с поглед, докато момчето се изнизваше. Наистина ли го беше заплашило? Може би трябваше да се вслуша в съвета на Рено онази вечер на пътя. Сеньор, идеята не е добра.
Симон дръпна настрана тъмничаря Ганаш. Човекът не беше, както и предполагаше, напълно тъп. Дъхът му вонеше на чесън, а зъбите му бяха гнили, но знаеше стойността на парите.
Симон разбра и че Ганаш се страхува от него, затова го прониза с поглед и му даде да разбере, че може да е също толкова безжалостен, колкото и предшественика си отец Ортиз.
– Да не си гъкнал или лошо ти се пише. Ще имам грижата.
– Отче, аз съм почтен човек – рече Ганаш, неспособен да оцени иронията в думите си. – Можете да разчитате на мен.
Трябва да разчитам на теб само няколко часа, помисли си Симон. След това е без значение.
Няколко часа по-късно Ганаш дръпна резето на капака и Симон влезе в дупката.
Вдигна факлата и огледа бледия скелет пред себе си на светлината от свещта. Фабрисия беше покрита с мръсотия и рани.
Усети духът му да се раздира като велен.
– Свали си дрехите – каза той.
Тя вдигна ръце, за да скрие очите си, факлата я заслепяваше.
– Отец Жорда?
– Свали си дрехите – повтори той. Даде ѝ вълнена туника, плащ и някакви ботуши. – Сложи тези. Обличай се, бързо.
Тя започна да сваля изгнилите парцали по себе си, но пръстите ѝ, станали безчувствени от студа, бяха пипкави.
– Обърнете се – каза Фабрисия.
Облече новата рокля и сложи наметалото, което ѝ беше донесъл. Плащът беше от меча кожа и имаше качулка. Такава топлина пазеше; не беше чувствала топлина, откакто я бяха вкарали на това място.
– Трябва да побързаме – рече той.
– Какво става? Къде ще ме водите?
– Ще те измъкна оттук.
– Отец Ортиз освободи ли ме?
Как би могъл да отговори на този неин въпрос, без да ѝ разкаже всичко случило се? Вместо това коленичи пред нея.
– Мислиш ли често за онова, което сторихме онзи ден?
– Понякога.
Той вдигна расото си.
– Погледни – рече той. – Тук. Какво виждаш?
Постави факлата така, че тя да види. Тя се задави и отклони поглед.
– Исках да водя целомъдрен живот като Христос, но мислите за теб ме преследваха ден и нощ дори след като се бях изповядал на приора. Опитах се да се пречистя с болка. Бичувах се по гърба, докато кръвта ми не потечеше, но продължавах да мисля за теб по време на молитва, докато пеех псалми. Дори след като го направих; знаех, че е грях, но скоро исках отново да го направя. И затова прибягнах до това. Мислех, че като махна най-мръсната част от себе си, това ще ме освободи, за да продължа с благочестивото служене на моето призвание. Направих го за Бог, направих го, за да се освободя от теб.
Симон поклати глава.
– Едва не умрях. Месеци прекарах в лечебницата. Дори сега раната ме боли всеки ден и не мога както трябва една вода да пусна. Сега разбираш, че от всички хора аз разбрах какво значи истинското покаяние. – Пусна расото си. – Мислех, че след това няма да ме спохождат мисли за жени. Но от мига, в който те видях отново, старият копнеж се завърна, въпреки че вече нямам и плът да го задоволя. Затова кажи ми, Фабрисия, това ли е любовта, за която пеят трубадурите? Амур куртоа[40]? Защото макар никога да няма да мога да те имам, непоносимо ми е да гледам как страдаш и бих дал живота си, за да запазя твоя.
Той стана.
– В църквата има голямо отвращение към евнусите и това е тайна, която пазя. Само приорът и болногледачът в Сен Сериен знаеха за нея. Но те запазиха мълчание заради мен, сега и двамата са мъртви.
40
Amour Courtois (фр.) – куртоазна любов. В Средновековна Франция това е отношение на дълбока и искрена любов и обожание на един рицар към дамата на сърцето му, които имат своя строго определен от правила израз. Тя съществува в средите на благородниците, но по правило не между съпруг и съпруга. – Бел. Прев.