„В «Освободеният човек» е включено почти всичко, сътворено от автора в периода от 1905 до 1911 год. и поместено в разни списания, в тримесечника «Южни цветове» и в отдавна изчерпаните отделни книги «Regina mortua» и «Химни и балади». Хронологическият ред, с малки отстъпления, е запазен.
Книгата «Освободеният човек» е съдба. Тя е романът на един живот. Преодоляването на външно наложени и вътрешни — атавистични условности е главният лайтмотив. Бран със съдбата и въплъщението на новия човек, закален в огъня на първичните стихии, изглежда да е бил знакът, под който са се раждали песнопенията, химните и баладите в тая книга. Това творчество, избухнало с юношеска самонадеяност и неудържим напор, носи в началото си в голяма степен фрагментарен характер. Липсата на опита в познанието на света и недостатъчното още съвладяване на великите и вечни тайни в изкуството са били изкупвани не само от оная непорочност, при която погледът гледа безстрашно звездното небе, а и от огъня на бунтарското състояние на духа, без което истинско творчество е почти немислимо. Ала постоянното възвръщане и живение с началните идеи и проблеми позволиха достигнатото от автора по-късно вдълбочаване и като краен резултат се получи сегашната кристализация и завършеност в очертанията на формите. Живи спойки, лежали дълго в рудницата на първата под- и свръхсъзнателна работа, по силата сякаш на някой необясним магически закон, с математическа закономерност запълваха, където трябваше, и архитектоническите празноти.
По такъв начин след упорита борба на автора със себе си бе въплътен «Освободеният човек». Авторът твърдо вярва, че характерът на художествените идеи, поставянето и изживяването на проблемите, прозодията1 и формата на тази книга рязко се отличават от ония на предшественици и съвременници и че «Освободеният човек», включил плътно в гърдите си «Regina mortua» и «Химни и балади», ще заеме със същото достойнство и завоеваното от тях непоколебимо културно и историческо място.“
Като всеки добър, строго взискателен поет Теодор Траянов не се е задоволявал с постигнатото и почти винаги е доработвал стиховете си, шлифовал ги е. Често пъти той е търсил не само по-хубава и пълна форма, но е засягал и замисъла, като го е доуточнявал, разширявал и обогатявал. Това особено, ясно и убедително личи от работата му върху стиховете в „Regina mortua“ и „Химни и балади“, които в „Освободеният човек“ получават далече по-ярка художествена завършеност. Почти всички произведения от тези книги са претърпели по-малки или по-големи промени. Да вземем което и да е стихотворение от „Освободеният човек“, например „Тъжен привет“. В последната си редакция, именно в „Освободеният човек“, то се състои от четири строфи, а в първото издание на „Regina mortua“ — от три строфи. Третият стих от първата строфа в първата редакция е „приветствие, привет от самотата“, а в последната — „в далечния привет от самотата“. Във втората строфа са поправени вторият и третият стих и вместо
в последното издание намираме
В „Regina mortua“ от 1909 г. стихотворението завършва с третата строфа, която по-късно изцяло е преработена. Ето двете редакции:
Същото стихотворение е поместено и в „Химни и балади“, изданието от 1912 г. Тук трябва да се отбележи, че немалко стихове от „Regina mortua“, 1909 г., са поместени в нови редакции и в „Химни и балади“, 1912 г. Не случайно след заглавието във втората книга на Теодор Траянов четем, „избрани стихотворения“, което говори за нейния до известна степен антологичен характер, В тази втора редакция първите две строфи не са поправени, а вместо третата строфа, съкратена от автора, е поставена нова финална строфа, която в „Освободеният човек“ също така е преработена:
1
Прозодия — система на стихосложение, ритмичен модел, схема на комбинации от логически ударения и интонации, налагащи поетическия ритъм и мелодика.