За илюстрация можем да вземем още едно стихотворение — „Скитнишка песен“. В „Regina mortua“, 1909 г., то има три строфи. В „Химни и балади“, 1912 г., строфите се увеличават с още една, като същевременно и останалите строфи малко или повече биват преработени:
В „Освободеният човек“ това стихотворение се увеличава с още две строфи. Между третата и четвъртата строфа по изданието от 1912 г. авторът вмъква нова строфа. Другата нова строфа е поставена на края на стихотворението. Освен това и останалите четири строфи от редакцията през 1912 г, са претърпели промени. Така третият стих на първата строфа вместо „а вълните, химн запели“ е станал „ведър химн вълни запели“. Третият стих на втората строфа също е променен — от „слънце сноп-лучи донася“ на „ангел сноп лъчи разнася“. В първия стих на третата строфа епитетът „мил“ е заменен със „скъп“. Вторият стих на същата строфа е съвсем нов — вместо „трепва радост изведнъж“ имаме „чуло скрити гласове“, а четвъртият стих „в нощ сред ветрове и дъжд“ е получил друга редакция — „в нощ на дъжд и ветрове“. Първият стих на четвъртата строфа (петата строфа по изданието от 1929 г.) „де ли днес ще да пладнува“ е видоизменен на „де ще скитникът пладнува“ и четвъртият „да залъже морна гръд“ — на „в стих ли болки ще звънят“.
Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902—1909, 1912 г., стр. 176.
Български балади. Изд. Хемус, 1921 г., стр, 47. Книгата е снабдена със седем рисунки от Сирак Скитник и с портрет на автора от М. Лютов. Посветена е на Людмил Стоянов. На края в кратки бележки авторът ни запознава с хората, на които е посветил отделни стихотворения.
Всички стихотворения от „Български балади“, поместени в предлагания том с изключение на „Смърт в равнините“, „Тайната на Струма“ и „Родния лес“ са дадени по второто преработено и допълнено издание на книгата „Български балади. Книга на историческата българска съдба. 1018—1393—1913—1918—1941“2. Изд. Ст. Атанасов, 1941 г., стр. 94.
Във второто издание на „Български балади“ намираме проекта за пълното събрание на съчиненията на Теодор Траянов в три тома. Том първи — „Освободеният човек“, излязъл през 1929 г., в който са включени първите две стихосбирки на поета — „Regina mortua“ и „Химни и балади“. Том втори — „Земя и дух“, 1921—1926, който е щял да се състои от три части — „Български балади“, „Песен на песните“ и „Романтични песни“, разбира се, преработени и допълнени. От тях излиза в ново преработено и разширено издание само първата част на тома — „Български балади“. Том трети — „Пантеон“, 1934, който също така е трябвало да излезе в ново подобрено издание.
Романтични песни. Изд, „Право“, 1926 г., стр. 63. В бележка към съдържанието на стихосбирката авторът пише: „Означените със звездички песни са писани в най-ново време (1924—1925 г.). Останалата половина от «Романтични песни» са в повечето случаи коренни преработвания на песни (1905—1908 г.), разхвърляни из моите първи стихотворни сборници, из разни списания и антологиии.“
Пантеон. Книгоизд. Ст. Атанасов, 1934 г., стр. 159. Книгата е придружена от следния послеслов на автора: „Представата за по-нататъшното движение на ПАНТЕОНА — търсене на универсалната синтетична мисъл — може да бъде осъществена, като — наред с победната мисъл и творческа святост на западния строителски дух, с неговото Хамлетовско-Донкихотско-Фаустовско-Манфредовско начало — се постига във възможната градация и расовата орфичност и необятност на магичния славянски гений, с неговата млада героичност в разните народностни прояви. Изживял като съдба може би най-страшните проблеми на битието, подарил на света не само революционизираната човешка съвест, а и ония боготърсещи отвеси, които подигнаха наведнъж и неочаквано дори до небесата монументалните куполи на деветнадесетото и двадесетото столетие, славянският стихиен устрем — свободен, вярващ и чужд на всяка догма и систематичност създава суровия стил на новия живот, като същевременно задълбочава и заздравява за вечни времена устоите на невидимия човешки космос. В тържеството на европейската култура гласът на славянското сърце ще трябва да зазвучи още по-силно и предопределено като най-братски призив. Това велико славянско сърце е туптяло с историческа значимост и у нас, българите, не само при епохалното родоначалие на славянската писменост и на богомилството, а и в богатирските непреклонни фигури на нашето Възраждане.“
2
1018—1393—1913—1918—1941 — това са критичните за българската история години:
1018 — окончателно поробване на България от Василий Българоубиец;
1393 — падането на Великотърновската крепост след обсадата на турците;
1913 — първата национална катастрофа в новата история на България след края на Междусъюзническата война;
1918 — втората национална катастрофа на България след края на Европейската (или Първата световна) война;
1941 — тотално разрушение на София от англо-американските бомбардировки през месец март в ответ на Символичната война, която България обявява.