Познавахме се от 1984 г., когато дойде в Манхатън, за да обядва с редакцията на „Тайм“ и да похвали новия си „Макинтош“. Дори тогава бе доста сприхав — нахвърли се върху един кореспондент на списанието, че публикувал твърде лична статия за него, която го засегнала. В следващите ни разговори обаче неусетно бях завладян, както мнозина други, от силно емоционалния му характер. Продължихме да поддържаме връзка и след като го изгониха от „Епъл“. Когато се канеше да лансира нов продукт, например компютър на NeXT или филм на „Пиксар“, лъчът на очарованието му внезапно се фокусираше върху мен; Стив ме завеждаше в някой суши ресторант в Манхатън и ме убеждаваше, че това, което иска да пусне на пазара, е най-доброто, което е създавал някога. Харесвах го.
Когато си върна престола в „Епъл“, сложихме снимката му на корицата на „Тайм“. Скоро след това започна да ми пуска идеи за една поредица от статии за най-влиятелните хора на столетието, която подготвяхме. Тъкмо беше стартирал кампанията си „Мисли различно“ с емблематични снимки на някои от личностите, за които пускахме материали, и смяташе оценяването на историческото им влияние за изключително интересно занимание.
След като отклоних предложението да напиша негова биография, контактувахме рядко. Веднъж в един имейл го попитах дали е вярно, както твърдеше дъщеря ми, че емблемата на „Епъл“ била избрана в памет на пионера в компютърната наука, британецът Алан Тюринг, който през Втората световна война разкрива германските военни шифри, а по-късно се самоубива, като отхапва от ябълка, инжектирана с цианкалий. Стив ми отговори, че би искал да е така, но не е. Това сложи началото на поредица от писма, посветени на създаването на „Епъл“, и аз неусетно започнах да събирам материал на тази тема, за всеки случай, ако реша да пиша такава книга. След издаването на биографията на Айнщайн Джобс дойде на едно представяне в Пало Алто, поиска да говорим насаме и отново изтъкна, че неговият живот е добра тема за такова четиво.
Настойчивостта му ме озадачи. Джобс беше известен като човек, който не обича да се говори за личния му живот, а и едва ли бе чел книгите ми. „Може би някой ден…“ — отново отклоних предложението. През 2009 г. обаче жена му Лорийн Пауъл ми каза директно:
— Ако ще пишеш за Стив, сега е моментът.
Джобс току-що си беше взел втори отпуск по болест. Признах й, че когато за първи път бе повдигнал темата, още не знаех, че е болен. Почти никой не е знаел, обясни тя. Бил ми се обадил точно преди да го оперират от рак и все още пазел болестта си в тайна.
Тогава взех решението да напиша тази книга. За голяма моя изненада Джобс заяви, че по никакъв начин няма да ми влияе и изобщо не искал да знае какво ще пиша:
— Това е твоя книга. Дори няма да я прочета.
През есента обаче явно се разколеба. Беше получил усложнения от болестта, за което още нямах представа. Престана да отговаря на обажданията ми и аз прекратих писането за известно време.
В навечерието на новата 2009-а година неочаквано ми се обади. Беше си вкъщи в Пало Алто, сам със сестра си — писателката Мона Симпсън. Жена му и трите им деца били на ски, но той не се чувствал добре, за да отиде с тях. Беше във философско настроение и говорихме повече от час. Разказа ми как още като дванайсетгодишен решил да конструира честотомер. Намерил в указателя Бил Хюлет, основателя на „Хюлет-Пакард“, и му се обадил да си поръча части. Каза ми, че последните дванайсет години след завръщането му в „Епъл“ били най-съзидателните в живота му по отношение създаването на нови продукти. По-важната му цел обаче била да постигне онова, което са направили Хюлет и приятелят му Пакард — да създадат компания, толкова заредена с творческа енергия, че да ги надживее.
— Винаги съм се увличал по хуманитарните дисциплини, но повече ми харесваше електрониката — сподели той. — Веднъж прочетох какво е казал един от кумирите ми — Едуин Ланд от „Полароид“. Според него най-важни са хората, работещи едновременно в сферата и на хуманитарните, и на точните науки. Реших, че искам да бъда един от тях.
Звучеше, сякаш предлага тема за биографията си (и в този случай темата бе съвсем на място). Творческата енергия, породена от съсредоточаването на интереса към хуманитарните и точните науки в човек със силен характер, бе темата, която най-силно ме вълнува при написването на биографиите на Франклин и Айнщайн. Убеден съм, че тя ще бъде главната движеща сила при създаването на новаторските икономики на XXI век.