Запълзя възможно по-далеч от трупа, но прекалено бавно. Беше изпуснала револвера. Капакът на пода вече бе затворен, но внезапното разтърсване бе съборило всички. Чан бе на пода до Елоиз. Свенсон бе на колене, с лице към Лидия и принца, който се бе сгушил в ъгъла далеч от обсега му. Госпожица Темпъл пълзеше към тях, чувстваше се скована като костенурка.
— Чан! — изпъшка тя. — Докторе!
Гласът на графинята проехтя отгоре:
— Роже Баскомб! Събуди се!
И изведнъж Роже отвори очи, изправи се, видя Сонк и графа на пода и се хвърли към отворения шкаф с оръжията. Чан вдигна сабята — госпожица Темпъл смаяно видя, че около устата му има още кръв — и се опита да стане. Доктор Свенсон сграбчи сатъра и се изправи, като се хвана за една медна скоба. И извика на графинята:
— Свършено е, мадам! Дирижабълът пада!
Госпожица Темпъл погледна нагоре. Графинята бе спряла на малката площадка на средата на стълбата, където в една малка ниша имаше огромен сандък.
И изведнъж осъзна всичко и извика отчаяно:
— Книгите са у нея! Книгите са у нея!
Графинята бръкна в сандъка и извади две книги — с голи ръце! Госпожица Темпъл не знаеше как го е направила — наистина, изражението на графинята бе екстатично, но как така книгите не я погълнаха?
— Роже! — извика графинята. — Жив ли си?
— Да, мадам — отговори той. Бе се дръпнал от приближаващия се Чан от другата страна на неподвижния Франсис Сонк.
— Графиньо — започна Свенсон, — Розамунд…
— Ако хвърля тази книга — викна графинята, — тя ще се строши на пода и някои от вас — особено тези, които не са добре облечени и са седнали — ще умрат. Имам много книги. Мога да ги хвърлям една след друга — и тъй като алтернативата е краят на всички книги, ще пожертвам, колкото е нужно. Госпожице Темпъл, не пипайте револвера!
Госпожица Темпъл спря, ръката й увисна във въздуха над оръжието.
— Всички хвърлете оръжията! — извика графинята. — Докторе! Кардинале! Направете го или книгата отива право в нея!
И изгледа госпожица Темпъл със злобна усмивка. Свенсон пусна сатъра и той се плъзна по наклонения под към принца, който го вдигна. Чан избърса уста и се изплю; оцапаната му с кръв брадичка приличаше на маската на някой индианец или пират от Борнео, а изтощеният му глас сякаш долиташе от съвсем друг свят.
— И без това сме свършени, Розамунд. До довечера ще съм мъртъв от това стъкло, а и всички сме обречени. Погледни през прозорците… падаме. Морето ще погълне и твоите мечти заедно с моите.
Графинята претегли тежестта на едната книга в ръката си.
— Не те ли е грижа за мъчителната смърт на госпожица Темпъл?
— Поне ще е по-бърза от удавянето — отговори Чан.
— Не ти вярвам. Пусни сабята!
— Ако ми отговориш на един въпрос.
— Не ставай смешен…
Чан замахна със сабята, все едно се канеше да я метне като копие.
— Мислиш ли, че твоята книга ще ме убие, преди това да се забие в сърцето ти? Искаш ли да поемеш този риск?
Графинята присви очи и прецени възможностите.
— Какъв въпрос? Бързо!
— Всъщност са два въпроса. — Кардинал Чан се усмихна. — Първо, какво правеше господин Грей, когато го убих? И второ — защо отвлякохте принца от посолството?
— Защо, Кардинале — въздъхна графинята с непресторено разочарование, — защо ти е да знаеш това сега?
Чан се усмихна, зъбите му бяха червени от кръв.
— Защото утре няма да мога да попитам.
Графинята се изсмя и слезе две стъпала по-надолу, като кимна на госпожица Темпъл и на Свенсон да се приближат към Чан. Намръщи се, когато госпожица Темпъл нахално грабна револвера, преди да тръгне.
— Вървете при другаря си — изсъска й графинята. Обърна се към принца и тонът й стана сладък. — Ваше височество, ако обичате, качете се на щурвала и направете каквото можете, за да спрете падането ни — мисля, че на повечето табла има полезни думички… Лидия, ти стой тук.
Карл-Хорст се втурна нагоре по стълбите, а графинята продължи надолу, прекрачи моряка и се изправи срещу четиримата. Докторът бе дръпнал Елоиз към себе си, а госпожица Темпъл стоеше — и се чувстваше съвсем сама — точно между него и Чан. Погледна през рамо към Роже, който стоеше на прага на другата врата, лицето му бе бледо и решително — изражение, което не бе виждала досега.