— Каква сбирщина странни размирници — каза графинята. — Като рационална жена трябва да призная успеха ви — макар и случаен, — както и че наистина бих искала обстоятелствата около нас да бяха различни. Но Кардинал Чан е прав. Най-вероятно ще загинем — със сигурност всички вие, а аз загубих партньорите си. Е, добре… Господин Грей… това вече не е тайна — дори за графа, ако беше жив. Та значи сместа от индигова смола беше променена, за да намали пластичността на плътта на неговите създания. Като защитна мярка, нали разбирате, ако станат твърде силни — така щяха да са по-трошливи. Изглежда обаче съм прибързала… — Тя отново се изсмя, дори в този момент смехът й бе прекрасен, въздъхна и продължи шепнешком: — А принцът… ами, не ми се иска да чуе. Освен че се възползвах от възможността да наложа своята контролна фраза на негово височество, също така му бе дадена отрова, за която единствено аз имам противоотрова. Елементарна предпазна мярка. Тайно направих последователка от майката на младия му братовчед — този, който трябва да го наследи, ако принцът умре без поколение. При това положение плановете на графа за отрочето на Карл-Хорст и Лидия ще рухнат в битка за трона, която ще контролирам аз. А може би принцът ще живее и ще продължи да взима противоотровата, без да знае — това е само подготовка.
— Това е единствено в сферата на предположенията — измърмори Свенсон.
Горе принцът явно бе намерил някакво копче, защото едната перка се изключи, а след това и другата. Госпожица Темпъл погледна към прозорците, но завесите все още бяха спуснати — продължаваха ли да губят височина?
Кабината се изравни и стана тихо. Само вятърът отвън свистеше. Носеха се без посока.
— Ще видим — каза графинята. — Роже?
Госпожица Темпъл чу зад себе си шум и се обърна. Франсис Сонк някак си се беше изправил, бе се подпрял с ранената си ръка на едно канапе, а с другата се държеше за челюстта. Изгледа студено госпожица Темпъл и протегна здравата си ръка към Роже, който незабавно му подаде сатъра си.
— О, здравей, Франсис — провикна се графинята.
— Ще говорим после — каза Сонк. — Ставай, Оскар. Не сме свършили.
И за огромна изненада на госпожица Темпъл огромният мъж започна да се надига от пода като мечка, която се събужда от зимен сън. Палтото му за миг се разтвори и тя мярна окървавената предница на ризата му — кръвта беше от повърхността драскотина на гърдите му. Беше изгубил създание от удара в шкафа, а не от куршума й. Графът се намести на едно канапе и я загледа с неприкрита омраза.
Не, тя нямаше да търпи това нито миг повече! Завъртя се към графинята, тропна с крак и насочи револвера към нея. Графинята ахна от удоволствие при идеята, че я предизвикват.
— Какво е това, Селесте?
— Това е краят — каза госпожица Темпъл. — Ще хвърлите книгата, ако успеете. Но аз ще се постарая да улуча книгата в другата ви ръка. Тя ще се разбие и вие ще изгубите ръката си и кой знае, може би и лицето си, може би крака си, а може би накрая ще се окаже, че сте най-трошлива от всички.
Графинята се изсмя, но госпожица Темпъл знаеше, че се смее тъкмо защото думите й са истина.
— Планът, който описа, беше интересен, Розамунд — провикна се Сонк. — Принцът, господин Грей…
— Нали? — жизнерадостно отвърна тя. — А ти щеше толкова да се изненадаш, когато ти го разкриех в Мекленбург! Колко жалко, че така и не видях края на твоите тайни планове — или на твоите, Оскар, със скритите инструкции за стъклените ти жени, с победоносното раждане на твоето създание от Лидия! Кой знае какво чудовище всъщност си посял в нея? Жалко, че не успяхте, нали?
— Ти унищожи Елспет и Анжелик — избоботи графът.
— О, нищо подобно! Не бъди импулсивен — не ти прилича. Освен това кои бяха те? Създания на нуждата — има хиляди, които могат да заемат местата им! Дори стоят пред очите ти! Селесте Темпъл и Елоиз Дужон, и Лидия Вандаариф — друг триумвират за великото ти отвратително тайнство!
При последната дума тя се изкикоти. Поне за бдителните очи на госпожица Темпъл графинята със сигурност започваше да се държи налудничаво.
— Карл-Хорст фон Маасмерк! — викна тя. — Слизай и ми донеси още две книги! Казаха, че трябвало да свършим с това, така че ще го направим!