— Тази вечер отварям отново „Кучешката колибка“. Не искам никой да ме закача. Закачиш ли ме, и аз ще те закача.
Медвиг свали кръстосаните си крака и посегна към телефона на масата. Набра номера на полицейското управление, поиска да го свържат с началника и му каза:
— Здравей, Рейни… Да, отлично. Как са вашите?… Чудесно. Слушай, Рейни, чух, че Шед възнамерявал да отвори отново тази вечер… Да… Да, удари така, че да го заболи… Именно… Ясно. Довиждане. — Побутна телефона назад и се обърна към О’Рори: — Сега разбираш ли положението? Свършено е с теб, Шед. Завинаги е свършено с тебе тук.
О’Рори каза тихо: „Разбирам“, обърна се, отвори вратата и излезе.
Кривокракият главорез се спря да се изплюе нарочно на килима пред себе си и вторачи дръзки, предизвикателни очи в Медвиг и Нед Бомонт. После и той излезе.
Нед Бомонт обърса дланите си с кърпа. Той не продума нищо и гледаше въпросително Медвиг. Очите му бяха мрачни.
След малко Медвиг попита:
— Е, какво ще кажеш?
— Ти сбърка, Пол — отговори Нед Бомонт.
Медвиг се изправи и отиде до прозореца.
— Боже господи — простена той през рамо, — кога най-после ще ти угодя?
Нед Бомонт стана от стола си и тръгна към вратата.
Медвиг се извърна от прозореца и запита ядно:
— Пак ли някоя щуротия си намислил?
Нед Бомонт отговори: „Да“ — и напусна стаята. Слезе долу, взе шапката си и излезе от клуб „Дървена къщурка“. Мина седем пресечки до гарата и си купи билет за нощния влак до Ню Йорк. След това взе такси до квартирата си.
7
Пълна безформена жена и бузесто дребно момче приготвяха един куфар и три кожени чанти под надзора на Нед Бомонт, когато се позвъни.
Коленичилата жена се повдигна с пъшкане, отиде до вратата и я разтвори широко.
— Боже мой, вие ли сте, мистър Медвиг! — възкликна тя. — Влизайте, влизайте.
Медвиг влезе с думите:
— Как сте, мисис Дювийн? От ден на ден все повече младеете. — Погледът му се плъзна от куфара и чантите към момчето. — Здравей, Чарли. Май си вече готов да работиш на циментобъркачка, а?
Момчето се усмихна свенливо и каза:
— Здравейте, мистър Медвиг.
Медвиг се обърна ухилен към Нед Бомонт:
— Ще пътуваш ли?
Нед Бомонт се усмихна учтиво.
— Да — отговори той.
Русокосият огледа повторно стаята, чантите и куфара, дрехите, нахвърляни по столовете, и отворените чекмеджета. Жената и момчето се заловиха отново с работата си. От купчината на един стол Нед Бомонт извади две малко избелели ризи и ги сложи настрана. Медвиг запита:
— Можеш ли да ми отделиш половин час, Нед?
— Разполагам с много време.
— Вземи шапката си — каза Медвиг.
Нед Бомонт взе шапката и палтото си.
— Натъпчете колкото е възможно повече неща — заръча той на жената, когато тръгна с Медвиг към вратата, — а останалото можете да пратите с другия багаж.
Двамата с Медвиг слязоха по стълбата на улицата. Завиха по една пресечка в южна посока. Тогава Медвиг запита:
— Закъде заминаваш, Нед?
— За Ню Йорк.
Свърнаха в една тясна уличка.
— Завинаги ли? — попита Медвиг.
Нед Бомонт повдигна рамене:
— Завинаги се махам оттук.
Отвориха една зелена дървена врата в задната червена тухлена стена на една сграда, минаха по коридор и през друга врата влязоха в някакъв бар, където пиеха пет-щест души. Поздравиха се мимоходом с бармана и трима от пиещите и влязоха в по-малко помещение с четири маси. Там нямаше никой. Седнаха на една от масите.
Барманът надникна и попита:
— Бира ли както винаги, господа?
Медвиг каза: „Да“, а после, когато барманът се скри: „Защо?“
Нед Бомонт отговори:
— Омръзнаха ми тия провинциални интрижки.
— Мен ли имаш предвид? Нед Бомонт замълча.
Медвиг също мълча известно време. После въздъхна и рече:
— Сега намери да ме зарязваш!
Барманът влезе с две халби светла бира и купа с кренделчета4. Щом си излезе отново и затвори вратата подире си, Медвиг се провикна:
— Дявол да го вземе, не може да се излезе на глава с теб, Нед!
Нед Бомонт помръдна рамене.
— Никога не съм отричал това. — Вдигна халбата си и пи.
Медвиг трошеше едно кренделче.
— Наистина ли искаш да заминеш, Нед? — попита той.
— Заминавам.
Медвиг захвърли парченцата от кренделчето на масата и измъкна от джоба си чекова книжка. Откъсна един чек, извади от друг джоб автоматична писалка и попълни чека. После го помаха да изсъхне и го захвърли на масата пред Нед Бомонт.
Нед Бомонт погледна чека, поклати глава и рече:
— Нямам нужда от пари, а и ти не ми дължиш нищо.
— Дължа ти. Задължен съм ти дори много повече, Нед. Искам да го вземеш.