— Не, не е така, Пол — възрази Нед Бомонт разпалено. — Тъкмо обратното. Размисли, докато те заболи главата. Ти май здравата си налапал въдиците на тази зашеметяваща блондинка, дъщеря му?
— Аз ще се женя за мис Хенри — заяви Медвиг.
Нед Бомонт изду устата си, сякаш да свирне, но не изсвири.
— Това част от сделката ли е? — запита той с присвити очи.
Медвиг се ухили хлапашки.
— Никой още не знае за тази работа — отговори ток — освен ти и аз.
По мършавите бузи на Нед Бомонт избиха червеникави петна. Той се усмихна колкото се може по-мило и рече:
— Можеш да разчиташ на мен, няма да ходя да го раздрънквам, но ще ти дам един съвет. Ако наистина е такова желанието ти, накарай ги да го напишат черно на бяло, да го заверят при нотариус и да внесат парична гаранция или, още по-добре, настоявай венчавката да стане преди деня на изборите. Тогава поне ще бъдеш сигурен, че ще получиш своя фунт месо1, или… колко тежи тя?
Медвиг пристъпяше от крак на крак. Избягвайки погледа на Бомонт, той каза:
— Не разбирам защо непрекъснато говориш за сенатора така, като че е гангстер. Той е джентълмен и…
— Безспорно. Ще прочетеш това в „Пост“: един от малцината аристократи, останали на американската политическа сцена. А и дъщеря му е аристократка. Затова те предупреждавам: приший си ризата на гърба, когато, отидеш там, иначе може да си излезеш без риза, защото за тях ти си по-низше същество, за което правилата не важат.
Медвиг въздъхна и заговори:
— Ех, Нед, не бъди толкова…
Ала Нед Бомонт си бе спомнил нещо. Очите му святкаха от злоба.
— И да не забравяме — каза той, — че младият Тейлър Хенри е също аристократ, поради което вероятно си забранил на Опал да има вземане-даване с него. А какво ще се случи, когато се ожениш за сестра му и той стане вуйчо или нещо подобно на дъщеря ти? Ще му даде ли това право да има пак вземане-даване с нея?
Медвиг се прозина.
— Ти не ме разбра правилно, Нед — каза той. — Аз не те питах за всичките тия неща. Попитах те само какъв подарък да направя за мис Хенри.
Лицето на Нед Бомонт загуби своята живост, стана малко навъсено.
— Докъде си стигнал с нея? — полюбопитства той с глас, който не издаваше какво точно мисли.
— Доникъде. Ходил съм у тях може би пет-шест пъти, да говоря със сенатора. Понякога я виждам, понякога не я виждам, но и в единия, и в другия случай има хора, казвам „здравейте“ или нещо подобно и толкова. Знаеш ли, не съм имал още възможност да й говоря.
За миг в очите на Нед Бомонт проблесна весела искрица. Той приглади единия край на мустачките си с нокътя на палеца си и попита:
— За пръв път ли ще вечеряш утре у тях?
— Да, макар че се надявам да не бъде последен.
— А нямаш покана за рождения ден?
— Не. — Медвиг се поколеба. — Още не.
— Тогава отговорът ми няма да ти хареса.
Медвиг попита безстрастно:
— А какъв е той?
— Не й подарявай нищо.
— Ух, Нед, какъв си!
Нед Бомонт повдигна рамене.
— Прави каквото искаш. Нали ме питаше.
— Но защо?
— Подаръци не се правят, ако не си уверен, че ще ги приемат с удоволствие.
— Но всеки обича да…
— Може би, но тук има нещо по-дълбоко. Когато подариш някому нещо, все едно казваш гласно: зная, че ще ви бъде приятно.
— Разбрах те — каза Медвиг. Той потърка брадата си с пръстите на дясната си ръка. Намръщи се и добави: — Мисля, че си прав. — Лицето му се проясни. — Но в никой случай не искам да пропускам тази възможност.
Нед Бомонт вметна бързо:
— Е, тогава нека бъде цветя или нещо от тоя род.
— Цветя ли? О, боже мой! Аз пък исках…
— Разбирам, искаше да й подариш открит спортен автомобил или два метра перли. По-късно ще имаш такава възможност. Започни с малко и постепенно увеличавай.
Медвиг направи кисела физиономия.
— Мисля, че си прав, Нед. Ти разбираш по-добре от мен тия неща. Нека бъде цветя.
— Но не прекалено много. — След това Нед веднага добави: — Уолт Айвънс разправя наляво и надясно, че трябва да изкараш брат му от затвора.
Медвиг подръпна надолу пеша на жилетката си.
— Нека му кажат, че Тим ще остане зад решетките до края на изборите.
— Нима ще допуснеш да бъде съден?
— Да — отговори Медвиг и добави раздразнено: — Много добре знаеш, че нищо не мога да направя, Нед. Сега, когато всички се готвим за преизбирането на кандидатите ни и женските клубове са настървени, ще бъде рисковано да потулваме случая с Тим.
Нед Бомонт се усмихна криво на русокосия и каза провлечено:
— Женските клубове не ни плашеха чак толкова, когато не спадахме към аристокрацията.
— Но сега ни плашат. — Очите на Медвиг станаха непроницаеми.
1
Във „Венецианският търговец“ от Шекспир младият търговец Антонио Взема паричен заем от евреина-лихвар Шайлок при условие, че ако не се издължи в тримесечен срок, ще даде на Шайлок един фунт месо от плътта си. Б. пр.