— Хайде, Рий Ван Уинкъл6, събуждай се!
— Има си хас да не се събуди — промърмори мрачният Рижи.
— Мислиш ли, че няма да може? — попита Джеф весело и плясна отново Нед Бомонт.
Нед Бомонт отвори едното си око, което не беше толкова подуто, та да не може да се отвори.
— Бомонт! — повика го О’Рори.
Нед Бомонт вдигна глава и се опита да огледа стаята, но нищо не показваше, че забелязва Шед О’Рори.
О’Рори стана от креслото си и се изправи пред Нед Бомонт, навеждайки се така, че лицето му беше само на няколко инча от лицето на другия.
— Чуваш ли ме, Бомонт? — запита той.
Отвореното око на Нед Бомонт се взря с тъпа омраза в очите на О’Рори.
— Аз съм О’Рори, Бомонт — каза О’Рори. — Чуваш ли какво ти говоря?
Движейки с мъка подпухналите си устни, Нед Бомонт произнесе хрипкаво „да“.
— Браво — рече О’Рори. — А сега слушай какво ще ти кажа. Ти ще ми дадеш сведенията за Пол. — Той говореше много отчетливо, без да повишава тон и без гласът му да загуби ни най-малко своята мелодичност. — Може и да не искаш, но ще го направиш. Ще ги накарам да те обработят, докато не проговориш. Разбираш ли ме?
Нед Бомонт се усмихна. Лицето му беше в такова състояние, че усмивката му изглеждаше страшна.
— Няма — отговори той.
О’Рори се дръпна и заповяда:
— Обработете го.
Докато Рижи се колебаеше, маймуноподобният Джеф отблъсна вдигнатата ръка на Нед Бомонт и го повали на леглото. „Ще опитам една хватка“. Сграбчи краката на Нед Бомонт и ги метна на леглото. Надвеси се над него и се залови да мачка тялото му с ръце.
Тялото, ръцете и краката на Нед Бомонт се загърчиха, той изпъшка три пъти. След това замря.
Джеф се изправи и пусна човека на леглото. Дишаше тежко през маймунската си уста. Изръмжа полужално, полуизвинително:
— Няма смисъл повече. Пак загуби съзнание.
4
Когато Нед Бомонт се свести, беше сам в стаята. Лампите светеха. С големи усилия, както преди, той се измъкна от леглото, прекоси стаята и стигна до вратата. Тя беше заключена. Задърпа дръжката й, вратата се отвори рязко и го блъсна назад в стената.
Влезе Джеф по долни дрехи, бос.
— Ама че хитрец! — каза той. — Все ще скроиш някой номер. Не ти ли омръзна да се тръшкаш на пода? — Хвана Нед Бомонт за гърлото с лявата си ръка и го удари в лицето с десния си юмрук два пъти, но не толкова силно, както преди. После го изблъска заднишком към леглото и го повали на него. — А сега постой мирно — изръмжа той.
Нед Бомонт лежеше неподвижно със затворени очи.
Джеф излезе, заключвайки вратата подире си.
Нед Бомонт с мъка изпълзя от леглото и се насочи към вратата. Подръпна я. После отстъпи две крачки и се опита да я разбие, но успя само да политне към нея. Продължи да опитва, докато Джеф пак отвори рязко вратата.
— Не съм виждал човек, който да обича толкова да го бъхтят, а и на мен никога досега не ми е било толкова приятно да бъхтя — каза Джеф. Наклони се силно настрана и замахна с юмрук от коляното си нагоре.
Нед Бомонт стоеше като сляп на пътя на юмрука, който го блъсна в бузата и го запокити така, че той профуча през цялата стая. Остана да лежи неподвижно там, където бе падал. Два часа по-късно, когато в стаята влезе Уиски, продължаваше да лежи на същото място.
Уиски го свести с вода от банята и му помогна да се добере до леглото.
— Бъди разумен — замоли го Уиски. — Тези простаци ще те убият. Те нямат ум в главата си.
Нед Бомонт гледаше Уиски тъпо с помътено и кръвясало око.
— Остави ги — успя да каже той.
После заспа. Събудиха го О’Рори, Джеф и Рижи. Отказа да говори на О’Рори каквото и да било за работите на Пол Медвиг. Измъкнаха го от леглото, биха го, докато загуби съзнание, и пак го захвърлиха на леглото.
Няколко часа по-късно се повтори същото. Не му донесоха никаква храна.
Когато се свести след последния побой и допълзя на четири крака до банята, на пода зад поставката на умивалника забеляза тънко ножче за самобръсначка с дългомесечна ръжда. Измъкването му иззад поставката му отне цели десет минути и отмалелите му пръсти го изпуснаха десетина пъти, докато успеят да го вдигнат от плочестия под. Опита се да пререже гърлото си с него, но ножчето се изплъзна от ръката му, след като само одраска брадата му на три места. Легна на пода на банята и хлипайки, заспа.
Когато се събуди отново, вече можеше да се изправи. Стана, плисна главата си със студена вода и изпи четири чаши. От водата му се повдигна, а след това го втресе. Върна се в спалнята и легна на голия, изцапан с кръв дюшек, но се надигна почти веднага и като се препъваше и олюляваше от бързане, отново се озова в банята, където се отпусна на четири крака и затърси по пода, докато намери ръждясалото ножче за бръснене. Седна на пода и пъхна ножчето в джобчето на жилетката си. Когато го слагаше там, напипа запалката. Извади запалката и я погледна. Докато я гледаше, в единственото му отворено око блесна лукаво пламъче. То беше безумно пламъче.
6
Рий Ван Уинкъл — холандски колонист В Ню Йорк, чиито приключения са описани от Уошингтън Ървинг (1783–1859). По време на лов в планините срещнал духове, които го напили и той потънал в сън, който траял двайсет години. Когато се събудил, всичките му близки и приятели били измрели, а американските колонии отхвърлили английското иго и станали Съединени американски щати. Б. пр.