Джанет Хенри отговори бързо:
— Е, да. Само че… — Тя погледна ръцете в скута си, после вдигна очи към лицето му. — Но защо Опал мисли така?
Гласът на Нед Бомонт беше хладен като усмивката му.
— А само тя ли мисли така? — запита той.
Джанет Хенри се улови с ръце за ръба на табуретката до пианото и се наклони напред. Бледото й лице стана сериозно, сурово:
— Тъкмо това исках да ви попитам, мистър Бомонт. Наистина ли така мислят хората?
Той кимна. Лицето му беше спокойно.
Кокалчетата на пръстите й бяха побелели на ръба на табуретката. Гласът й звучеше дрезгаво, когато попита:
— А защо?
Нед Бомонт стана от канапето и отиде до камината, за да хвърли угарката от пурата си в огъня. Когато се върна на мястото си, кръстоса дългите си крака и се излегна спокойно.
— Другата страна смята, че е политически изгодно хората да мислят така — отговори той; Нито в гласа, нито в лицето, нито в държанието му се долавяше нещо, което да доказва, че темата на разговора го интересува лично.
Тя се намръщи.
— Но защо, мистър Бомонт, защо трябва хората да мислят така, щом като няма никакво доказателство или нещо, което да се смята за доказателство?
Той я изгледа с весело любопитство и отвърна:
— Има, разбира се. Смятах, че това ви е известно. — Приглади едната страна на мустачките си с нокътя на палеца си. — Нима не сте получили някое от анонимните писма, които се разпространяват в момента? Джанет Хенри се изправи рязко. Лицето й беше изкривено от вълнение.
— Да, точно днес! — възкликна тя. — Исках да ви го покажа, за да…
Той се засмя тихо и вдигна ръка с длан навън, за да я спре.
— Не си правете труда. Всички те горе-долу си приличат, а съм видял вече цял куп такива писма.
Тя седна бавно, неохотно. Той продължи:
— Та тези писма, материалите, които „Обзървър“ отпечатваше, докато не го накарахме да млъкне, слуховете, разпространявани от противниците ни… — повдигна мършавите си рамена — … всичко това, съчетано с наличните факти, спомогна да се подеме кампания срещу Пол.
Тя захапа долната си устна и запита:
— Значи… той действително е в опасност?
Нед Бомонт кимна, и отговори със спокойна увереност:
— Ако загуби изборите, ако загуби властта си над града и щата, ще го сложат на електрическия стол.
Тя потръпна и запита с треперещ глас:
— Но няма да бъде в опасност, ако ги спечели, нали?
Нед Бомонт пак кимна.
— Разбира се.
Тя затаи дъх. Устните й трепереха така, че думите излизаха на пресекулки:
— А дали ще спечели?
— Мисля, че да.
— И всичко ще бъде наред; колкото и улики да има срещу него, той няма… — гласът й секна — … няма да бъде в опасност?
— Няма да го съдят — каза Нед Бомонт. Внезапно се изправи от канапето. Стисна силно очи, отвори ги и се вторачи в изопнатото й бледо лице. Радостна светлина блесна в очите му и се разля по цялото му лице. Той се засмя, не силно, но с дълбоко задоволство, и като стана, възкликна: — Същинска Юдит7!
Джанет Хенри седеше неподвижна, със затаен дъх, и го гледаше с недоумяващи кафяви очи на озадаченото й бледо лице.
Той се заразхожда из стаята без определена посока, като говореше весело сам на себе си и от време на време извръщаше глава през рамо да й се усмихне.
— Ето такова е положението — каза той. — Тя търпяла Пол, държала се учтиво с него заради политическата подкрепа, от която баща й се нуждае, но всичко си има граници. Впрочем достатъчно е, само че той толкова я обича. Но когато й хрумнало, че Пол е убил брат й и ще се отърве от наказание, ако тя не… Представете си! И дъщерята, и любимата на Пол се опитват да го закарат на електрическия стол. Не ще и дума, много му върви на Пол с жените. — Нед Бомонт държеше в ръката си тънка, светла пура със зелени точици. Той се спря пред Джанет Хенри, подряза връхчето на пурата си и каза, но не укорително, а сякаш й доверяваше някаква тайна: — Вие сте разпращали тези анонимни писма. Сигурен съм, че сте вие. Те са написани на машината в стаята, където вашият брат и Опал са се срещали. Той е имал ключ, тя също. Тя не може да ги е писала, понеже е много разстроена. Само от вас са написани. Вие сте взели ключа, когато полицията го е предала на вас и на баща ви с останалите вещи на Тейлър, промъкнали сте се в стаята и сте ги написали. Великолепно! — Той пак се заразхожда из стаята. — Е, ще трябва да накараме сенатора да докара цял взвод яки медицински сестри и да ви държи под ключ поради нервно разстройство. Започва да прилича на епидемия сред дъщерите на нашите политически дейци, но няма как, трябва непременно да спечелим изборите, дори и ако се наложи във всяка къща в града да има болен. — И като извърна глава през рамо, й се усмихна дружелюбно.
7
Юдит — според библейското предание, красива вдовица, която избавила народа на дребна Юдея от асирийските нашествия, като подмамила и убила техния военачалник. Денят на нейния подвиг бил причислен към еврейските празници и оттогава се чества всяка година. Б. пр.