Когато най-сетне помириса, а после и чу огромната и страшна река Данубиус, която разтръгваше с грохот нощта, на тамошния сал вече нямаше салджии. Говореше се, че духове нападат всяка вечер пътниците, щом се отдалечат от брега. Така че сам седна в сала и пое през мрака и течението. След като измина една трета от водата, усети, че е капнал като куче, след това — че му се е увеличила мъжката жажда, и най-сетне усети, че на главата му е поникнала чужда коса, и то женска. Като превали средата на реката, се появи месечината и той съгледа жълта пеперуда да пърха над някакъв тъмен силует в края на сала. Аркадий изкрещя и бутна духа във водата, чу как той плесна в реката, докара криво-ляво сала до брега, където побягна в най-близкия хан, който просветваше със светлика си в нощта.
Седеше и гризеше шестолистен кантарион, когато в хана се появи мокра и кална фигура, изплашена до мозъка на костите, и седна до Аркадий. Под наметалото на новодошлия трепереше трета гръд, израсла под лявата.
— Нападна ме дух на реката и ме хвърли във водата — възкликна непознатият.
— И аз видях дух на сала — каза Аркадий и чак сега разбра работата.
И двамата прихнаха в смях, като се познаха.
— Много беше слаб за дух, друже — и щеше да бутне на шега събеседника си по рамото, когато видя на рамото на онзи все още да пърха жълтата пеперуда като снопче светлина.
Аркадий се загледа в пеперудката, понечи да я хване, но тя не се даде.
— Остави я, нищо няма да ти направи — каза непознатият, — тя си лети така, както ми казват, вече с години. Всички освен мен я виждат.
— Че за какво ти е тя?
— Знам ли. Мисля, че е дух на светлината и любовта, ковач на облика на душата, моят женски демон… Името му е Ерос. Всеки мъж над рамото си има своя женски демон, а всяка жена — мъжки. Това са демони на страстното желание. Казват ми, че моят се върти край мен и когато работя в работилницата.
— А ти кой си?
— Аз съм роб и спадам към работна група, която се нарича фамилия монеталис.
— Какво е това?
— Това е монетен двор за царски пари.
— Сребърници ли лееш?
— Не, аз лея nummi mixti. Това е най-трудният начин за изработка на пари във Виминациум.
— Във Виминациум ли?
— Да.
— А от коя страна на реката е Виминациум?
— От онази страна, която напуснахме, пътувайки със сала.
— Значи погрешно съм се прехвърлил?
— Ако отиваш във Виминациум, ще трябва да се върнеш през водата. И да чакаш утре вечер сал, защото онзи вече са го откарали обратно. Cras, eras, semper cras…
— Какво каза?
— Утре, утре, винаги утре, момче. Целият човешки живот се свежда до утре. А аз не отивам утре във Виминациум.
— А къде?
— Изпраща ме по работа procurator monetae и се връщам след двайсет дни…
— Какво е това procurator monetae?
III
Така Аркадий продаде последния си ключ, легна да се наспи и чак на другия ден вечерта се натовари обратно по Данубиус със страх до кости и женски коси на главата.
Беше сам на сала, доколкото можеше да се види в мрака, мелодична тишина царуваше, чу как огромни сомове излизат на брега на реката да пасат трева, чу как му пищят ушите, лявото — с дълбок глас, а дясното — с най-тънък. За да си даде кураж, започна да пее. Вече кажи-речи беше стигнал другия бряг, когато забеляза, че почти нечуто с неговия глас още някой лее същата песен, съвсем близо, точно зад гърба му. Не се решаваше да обърне глава, не можеше с лявата ръка да намери дясната и тогава отведнъж нададе вик и нападна. Непознатото същество му се противопостави трескаво и го омота в дългите си коси като гладиаторска мрежа. Двамината паднаха от сала, при което Аркадий усети, че под него има женски демон.
„Емпуза!“, помисли ужасѐн. Тогава демонката го зашлеви, а той я облюби със силата на своите многомесечни неизхвърлени мъжки манзиси и после я бутна във водата и калта край брега и побягна в хана при пристана на сала.
Като влезе, помисли, че е в обор… Навсякъде около огъня в стаята имаше прасета, гъски по двойки, зайци, петли и пилета. Бяха издялани от дърво и оцветени, за да знаят новодошлите какво могат да получат за ядене. Ядеше яйца, печени в черупките, когато в стаята влезе кално и мокро момиче, седна до него при огъня да изсуши дългата си коса и каза: