Докато шиеше, му разправяше:
— Ако искаш да си ясновидец, не е достатъчно да гледаш в своя мъжки сън. Ако искаш ключа на бъдещето, трябва да се научиш да сънуваш и мъжки, и женски сънища. Трябва да научиш разликата между тях.
— Какви са женските сънища? — попита той.
— Мисля, че това няма да те интересува. На теб ти е работата да лееш ключове и монетки, които ще важат до утре или до новия император. Затова по-добре да те науча на нещо друго. Не е нужно сам да си ясновидец. Няма нужда да си триеш очите с вино и мерудия, магданоз или други подправки. И от чужд сън можеш да прочетеш какво ще бъде утре.
— Cras, eras, semper cras… — каза той.
— Сънят, тоест нечие чуждо бъдеще, може да се отнеме или открадне. Аз мога да те науча как да откраднеш чужд сън. И мой, ако искаш. Сънищата се крадат най-добре по време на болест, когато не са здрави нито крадецът, нито този, който ще бъде ограбен. Сядаш при някой, който спи, и чакаш да му се разгърми сънят. Тогава го целуваш по устата, за да го събудиш, и в целувката отнасяш недосънуваната половина от неговия сън, както лисицата краде кокошка. Аз затварям в моя кафез откраднатите сънища и от време на време, когато съм в добро настроение, ги пускам на воля като птици. Между тях има и мъжки, и женски сънища. И хубаво се чуват… Но твоите сънища не държа в кафеза. Пазя ги в раковината…
— Какво чуваш? — попита Аркадий внезапно.
Из помещението бяха разхвърляни разкошни рокли в разни цветове и наметала, обшити с червена прежда. Имаше в цвета на влажна канела, в цвета на млад мъж, в цвета на топъл опал и изстинала кръв. Тези одежди обаче тя не кроеше и не шиеше за себе си. Всичко това беше в огромни размери.
— Това са рокли за нашата къща — каза тя. — Искам хубаво да облека нашата къща, искам да има най-скъпите одежди… Знам, че скоро ще я напуснеш, та докато си тук, нека нашата къща да бъде най-хубава…
Гледаше го втренчено и усещаше как с цвета на този поглед, с движението на краката си или с аромата на косата си събужда и умножава в него семето. Усещаше също така, когато това семе, което събужда в него, избуява за зачатие на момиче. А той и напомни:
— Не оставяй последния залък в чинията, това предвещава бедност.
— Аз и без това искам да съм бедна — отвърна тя.
В този миг Аркадий загледа бронзовата халка с ключа на Микаининия врат. Халката беше потъмняла.
— Да не си болна? — попита.
— Нима не виждаш? Вече две нощи сънувам, че нещо ми претичва през възглавницата. А ти?
— Вече три дни съм мъртъв.
Тогава тя се засмя и започна да се реши.
Докато се решеше, той я рисуваше на парче глина с въглен и шило. Беше вързала косата си във вид на шлем.
— Не те обичам, Аркадий — каза му тогава, като си играеше с маслиново клонче, — обичам друг.
— Кого?
— Не зная. Никога не съм го виждала. Само го чувам. Той вика от своя сън с някакъв странен глас, който не е твоят и който ме плаши ужасно. Преди няколко вечери познах този глас, докато се любехме. С този глас той се обажда от теб, когато правим любов. Него обичам, а не теб, Аркадий. Ако ти ме загубиш, ще ме загубиш в себе си, а не в мен.
При тези думи той я нарисува от другата страна на глиненото парче в цял ръст с маслиново клонче в ръце. Като видя, че е тъжна, я взе в скута си и я утешаваше с монети. На сребърна монета й показваше лъва, което значеше, че монетата е в обращение в областта на Сингидунум, където е разположен IV легион на Флавий, показваше й къде се означава на парата годината по местното датиране и как от монетата може да се прочете къде е лята, дали я е пуснал в употреба монетният двор на Сисций, Стоби или Виминациум. Тъкмо когато й показваше бика, изобразен на една медна монета, и й обясняваше, че това е знакът на VII легион на Клавдий, Микаина си помисли, че лъвът всъщност е домът на Слънцето, а бикът — Венериният дом, и заспа.
Изчака, докато стадото на нейните зашумели сънища се обърна в бяг някъде на запад, и тогава с целувка измъкна от тялото й недосънувания сън. Тя заплака и се събуди, но той вече имаше плячката и виждаше ясно всичко:
В Микаининия сън витаеха два чудни краища на звук, а после се появи сандъче, отвори се и на капака му бяха изписани няколко златни думи и цифри, които Аркадий прочете, но не разбра:
На сутринта Микаина го попита какво е видял в нейния сън, но сънят й не значеше нищо за него. И това й каза. А после той отвори вратичката на Микаининия кафез и пусна на свобода всички сънища. И нейния с тях.