VII
— Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо… Стига мързелуване, Микаина! Приготви се, утре отиваме във Виминациум! — каза Аркадий, щом се заесени.
Свали от стената дървения ключ и отиде на пазара да го продаде. Когато се върна, Микаинините прекрасни „рокли за къщата“ бяха намъкнати на тяхното мъничко жилище. Викна, но никой не се обади. Разкъса плата, влезе, но вкъщи нямаше никой. Микаина беше изчезнала. Намери само халката, хвърлена на леглото. Досети се за бедата, изтича на пазара, човекът, комуто продаде дървения ключ, вече не беше там.
Напразно разпитва два дни, а на третия му казаха, че човекът, който бе купил дървения ключ, се качил на сала. И че с него имало някакво момиче. Аркадий се отправи веднага към реката, но видя, че хората бягат на тълпи от водата. От оттатъшната страна на Данубиус варвари слизаха на големи орди на брега и се готвеха да преминат границата. Добре се виждаха и те, и конете, и кучетата. И жените, които водеха пленени. За тях беше известно, че не знаят какво е това война. Едновременно ту грабеха и палеха, ту хващаха в плен, ту убиваха или пък спяха с жените, които улавяха по пътя. И то всеки където и както му текнеше. Не можеше да се воюва срещу тях, бяха като потоп, можеше само да се побегне и да се изчака, докато сами се оттеглят.
Аркадий остана още един ден, без да знае какво чака, а после реши въпреки всичко да премине реката и да потърси Микаина дори между варварите. Знаеше, че IV легион на Флавий не възнамерява да защитава тази част на територията, и въпреки това с парите, които бе получил за дървения ключ, купи меч и слезе на брега. Искаше да се прехвърли, но салът беше на отсрещната страна. Той и шепата хора, които още не бяха побягнали, стояха в калта и се вторачваха на север. Тогава се видя как на отсрещния, варварския бряг един конник пришпори жребеца си покрай брега и го подкара към закотвения сал. Без да спре да язди, той пое по течението, което го носеше право към мястото, където стоеше Аркадий с меча си и група хора край него. Виждаше се как течението носи сала и самотния конник на него. Изведнъж той размаха над ушите на коня извадена сабя и Аркадий разбра, че варваринът носи огън през водата. На сабята, обърната с плоската страна, държеше седем запалени лоеници. Щом дойде на римския бряг, варваринът пришпори коня и полека слезе от сала между насъбралия се народ, запазвайки и седемте пламъчета на сабята си. Веднага се усети, че вони на свинска мас. Като приближи до Аркадий, който държеше изваден меч, варваринът извика „хоп!“, измъкна сабята изпод лоениците, преполови ги всичките във въздуха и пак ги понесе на сабята си, без да ги изгаси.
Тозчас Аркадий и всичко живо на брега хукна в безумен тридневен бяг и чак до Виминациум не се спря никой.
— Смотаняк като мен може и на кора хляб да се пореже — шепнеше Аркадий бежешком.
Пътем чу от един млад човек, че наблизо живее прочут учител, който имал школа край една тъкачница за сукно и платно. Отиде, изпълнен с любопитство, и го намери обкръжен от множество ученици, дошли от различни краища. Слушаха уроците с удоволствие и Аркадий се присъедини към тях да види какво ще стане. Школата беше под открито небе, учеше се по време на разходки. Имаше уроци по поетика, реторика, метафизика. Учителят беше завладял всички. Въпреки това за своя изненада Аркадий забеляза, че учениците понякога се пръскат. За да си припечелят издръжката, се наемаха да работят при сукнаря. Така постъпваше от време на време и той, принуден от неволята. А понякога тайно изваждаше от вързопа си глиненото парче с образа на Микаина, онзи, който беше изрисувал с шило, и го гледаше. Някои от по-големите и силни ученици тези дни минаха на постоянна работа при сукнаря и напуснаха вече почти завършеното учение. Като видя това, Аркадий попита учителя защо не опита да ги задържи.
— Да ги задържа ли? — отвърна учителят. — Ами че и аз съм нает от сукнаря да отворя школата, така че сукнарят винаги да има измежду учениците достатъчно работна сила на разположение.
Тогава и Аркадий напусна школата и отиде във Виминациум.
Във Виминациум намери своя познайник от сала. Над рамото му все още летеше жълтата пеперудка.
— Cras, eras, semper eras — каза робът, като се смееше, и отведе Аркадий при отговорника, показа му ключа, който беше отлял Аркадий, и така приеха пришълеца в монетарницата да мери плочките, от които ще се леят медните пари.
На Аркадий му допадаше тази работа. Беше прилежен и след смъртта на неговия познайник му дадоха да лее вместо покойника бронзови монети, пременени в сребърна обвивка. Това се наричаше nummi mixti.