В това време Аркадий вече беше оженен и имаше дъщеря Флацила. Това стана случайно. Една вечер в един тесен проход някакво момиче, бързайки, завъртя задник пред него и той я ощипа по гръцки начин по дупето. Тя изпусна възглавницата за пазене на душата, която носеше, и зашлеви Аркадий. На него му се стори, че позна в плесницата онази Микаинина плесница от сала. Като нямаше време да проверява, той повали момичето и му направи Флацила. Оттогава тримата живееха във Виминациум. Това не измени почти нищо във всекидневния му живот, но той, живеейки край жена си и малката си дъщеря, разбра, че насън няма същия рожден ден като наяве. Насън тази дата бягаше в миналото с безумна бързина, отдръпна се хиляди години назад.
— Насън човек е по-стар, отколкото наяве — заключи Аркадий тези дни. — Насън имам опита на целия човешки род, а наяве — само собствения си опит на отделното лице, освободения от царска служба Аркадий. Сънищата от миналия век се различават от сънищата на това столетие, защото моите са натоварени с точно сто години минал живот повече. Сънищата, които сънува нощем император Траян Деций, са натоварени с цели триста години живот повече, отколкото са били сънищата, които е сънувал Юлий Цезар.
И тогава той заключи:
— Насън сме по-стари, отколкото наяве, и в съня сме направо безсмъртни. Насън придобиваме вечен живот. Но нашето безсмъртие тече срещу течението, почва преди раждането и се разширява, бягайки в миналото. Насън човек става безсмъртен на обратно.
И той се сети отново за Микаина, която твърдеше, че ни е обещан вечен живот в бъдещето, че безсмъртието на човек започва след смъртта и че вечността стои пред нас, а не зад нас. И това не му даваше мира. Микаина продължаваше да му е постоянно в ума.
Затова когато имаше време, Аркадий ходеше по пазарищата, слушаше разговорите на хората и разпитваше някой не е ли виждал някъде дървения ключ. И момиче с дълга черна коса. Търсейки сведения за Микаина, слушаше разни хора по пазарища и улици. Един можеше да измисля чудесни разкази, но ги разказваше неумело. Друг пък не умееше да измисля разкази, но чудесно разказваше чужди разкази. Трети не умееше нито едното, нито другото, но всичко, което разказваха по панаирите онези двама, беше за този третия. Тъкмо един такъв, от немтурите, но известен и описван, носеше шапка от рибя кожа и каза на Аркадий, че в някакъв храм на брега на Понт видял на стената окачен дървен ключ. Сега Аркадий спадаше към работилницата, която лееше пари в калъпи. Това не беше кой знае колко интересен занаят. Този начин много по-често се използваше за изработка на фалшиви пари, освен това монетите излизаха нечетливи и на Аркадий не му допадаше да работи в тази работилница… Така че не се колеба дълго. Прости се със семейството си и отплава по реката към Понт Еуксини да търси Микаина.
VIII
Напяваше си на двукормилната лодка песента за рибата, когато при него дойде момиче с шапка от рибя кожа. Сякаш беше привлечена от песента. Веднага забеляза, че гърдите à имат огромни пъпки, на които носеше пръстени, като да бяха пръсти. През тези пръстени на сини сълзи капеше мляко. Момичето се усмихна на Аркадий и усмивката й проби бузите. Той понечи да я прегърне, но тя го отклони, казвайки, че има кръв в себе си. Той помисли, че е разбрал, но момичето добави, че е свещеници и че това е Божа кръв.
— Sangreal — добави тя. И извади от устата си мъничък червен камък.
— Какво е това? — попита той.
Тогава свещеницата му разказа повест за камъчето. Това било „кралски камък“, по-точно вкаменена Божа кръв. Вече почти триста години свещеничките наследявали от поколение на поколение такива камъчета. Държали камъчетата в устата си по време на обредите в храма и през тях изговаряли молитвите. Поради това някои камъчета били съвсем излизани и малки, а други, по-рядко използвани, били по-големи. Най-високо се ценял един мъничък червен камък, пазен в един храм в Палестина. За него се смятало, че е принадлежал на някаква свещеница по име Магдалена. Тя починала отдавна в Галия, но преди да се отправи по дълбокото море в родината си, оставила камъка, чрез който се молела…
Щом чу разказа, Аркадий попита момичето за храм с дървен ключ на стената и тя му каза, че знае за такъв храм и че той е на прав път.
Като слязоха, спътницата на Аркадий му показа един хълм, под който може да се наспи насън.
— А заспиването насън — каза — донася будене в някой друг живот.